Непропорционалният народ

Непропорционалният народ

В началния стадий на израелската война против Хизбула, когато целият свят стигна до единодушното мнение, че израелският отговор на новия, още по-смъртоносен рунд, с нищо не е провокиран от арабската агресия, защото не бил пропорционален (не съответствал), на мен изведнъж ми хрумна, че евреите като цяло са удивително непропорционален народ. Без да взимаме под внимание факта, че евреите представляват не повече от 0,25% от населението на планетата, нашето влияние на абсолютно всичко, което става с тях е толкова силно, че болшинството хора искрено вярват, че евреите управляват света посредством невъобразимия злобен ционистки заговор.
Непропорционално е и голямото число от евреи, които можете да намерите практически навсякъде, започвайки със списъка на Нобеловите лауреати и завършвайки с пещите в Освиенцим. Нашият принос за процъфтяването на планетата е гигантски непропорционален по размер на нашия слаб народ, но още по-непропорционална е ненавистта, с която ние плащаме за това на този свят.
През последните дни, седмици и месеци, пред очите ни се случиха редица инциденти, при които евреите бяха единодушно обвинени в убийството на араби, в действителност убити от други араби. Кой, например, помни днес онова арабско семейство, загинало от взрива на плажа в Газа? Според първоначалната версия, причината за взрива е бил израелският артилерийски обстрел. В течение на няколко дни, докато евреите се окопитят, за да разобличат поредната антисемитска клевета, цялото човечество гръмко и радостно оплакваше новите невинни жертви на кръвожадните евреи. Когато стана ясно, че взривът е бил устроен от самите араби, всеки интерес към загиналите моментално и безследно се изпари.
Доколкото това далеч не е първият, и уверявам ви, нито ще е последният такъв епизод, на всички трябва да им стане ясно, защо именно евреите са разпънали Христос. Дори в наше време, ако на някого му се удаде да докаже, че арабите са убили Христос (или северно-корейците, или кубинците, или КГБ, или Червените Кхмери, или Хуту, или въобще, който и да е, освен евреите, например - римляните), само за седмица, целият свят щеше да забрави дори как се е казвал Христос, колкото и маси да е обръщал в нашия храм. Хората обичат да се избиват един друг, но само тези, за чиято смърт са виновни евреите, автоматически стават мъченици, светии, а в някои редки случаи, когато жертвата се окаже евреин (нали не си мислите, че Христос е бил адвентист от седмия ден или да допуснем - православен) - дори Бог на чужди хора.
Каква диспропорция!
Но, нека малко да потеоретизираме. Нека си представим, че евреите, вместо да се стараят да заслужат одобрението на антисемитите, решат да дадат пропорционален (съответен) отговор на всяко нападение. И най-страшните антисемити, и най-злобните жидоеди (от руски: жид – евреин, оскърбително, като бълг. „чифут”) на съвременния свят, са мюсюлманите. На всеки, все още неубит от тях евреин, се падат, грубо, по 100 мюсюлмани. Затова, всеки път, когато на един евреин му се наложи да страда от ръцете на мюсюлманите, ние, заради спазването на пропорцията, трябва да отплащаме със същата монета на сто последователи на бесния лъжепророк.
Например, когато арабите разрушиха гроба на Йосиф и убиха равина Либерман, който пристигнал тук, надявайки се да спаси останалите там свитъци на Тората, евреите би следвало да разрушат 100 джамии, сравними по историческо значение (ако въобще е възможно такова) и да убият 100 мулли (мюсюлм. духовници). Всичко това, и в допълнение към върнатите на техните законни притежатели гробници, и установяване на границите, гарантиращи, че нито един арабин няма да се приближи до тях, на разстояние един изстрел.
В отговор на неотдавнашния теракт в Сиатъл, ние би трябвало да се вмъкнем в 100 мюсюлмански организации в САЩ, да убием там 100 мюсюлмани и да раним 500, 300 от които-тежко.
Как трябваше да отвърне Израел на разстрела на Тали Хатуел, бременна израилтянка и четирите и дъщери: Хила, Хадар, Рони и Мирав? С убийството на 100 бременни арабски жени, заедно с техните 400 очарователни, за нищо не виновни деца!?
Когато тълпата людоеди в Рамала буквално разкъсаха на парчета двама израелски резервисти (запасняци), Вадим Норжич и Йосеф Авраами, Израел нареди, един вертолет да разруши зданието на полицейския участък, където бе станало убийството. Както винаги, упрекнаха Израел за „непропорционалния” отговор, въпреки че страхливото (предпазливото) израелско ръководство се постара да подготви своя отговор така, че в зданието да няма никой. Какъв отговор на зверското убийство би бил пропорционален (съответстващ)? - Да се заловят 200 арабски младежи, които да бъдат влачени и завързани, като траверси по цялата главна улица в Рамала, след което нетърпеливо да минем през тях с булдозерите! И ако на вас такъв ответен отговор ви се стори нехуманен, тогава можете да предложите новокаин на тези, до които булдозерът още не е достигнал.
Какво има, скъпи читатели, страшно ли е? Отпуснете се. Аз не ви призовавам да минете от думи към действия. Та вие сте евреи. Когато вие решавате да вземете законът в свои ръце, вие пишете анонимки до компетентните органи. Но, опитайте се да разберете, че пропорционалният (съответния) отговор на арабските зверства би подействал на нашите врагове точно така, както двете атомни бомби подействаха на някога крайно враждебната за Съединени Щати Япония, само че без радиация, сама по себе си, без каквато и да е надежда за прогрес, даже в самото далечно бъдеще. Това би сложило бръз и окончателен край на арабската война за унищожение на Израел и следователно би трябвало да бъде политика на израелското ръководство, започвайки от момента, когато арабите на всеослушание, без срам и страх, обещаха да унищожат Израел, заедно с цялото му население. Тъй и тъй много говоря, поне да кажа и това, че съответния безжалостен израелски отговор и на най-малкия опит на арабската агресия, в края на краищата, би спасил много хиляди животи и от двете страни, така, както с цената на Хирошима и Нагасаки, съгласно оценките на специалистите, е бил спасен животът на милион американски войници и три милиона японци.
В отговор на това, нека направо да кажа, разсъждавайки простичко, че предвкусвам малка лавина от гневни читателски писма, чиито автори, дори няма да се опитат да оспорят моите доводи, като ще ме наричат фашистка и ще ме сравняват с високопоставените представители на Третия райх. Това, което ме учудва е, че гневът на моите политически-коректни критици никога не се е обръщал против тези, които са посветили целия си живот на делото на организацията, следваща Холокоста. Много непропорционално от тяхна страна!
И тъй като вече споменахме Холокоста, то какъв, по ваша преценка, би трябвало да е пропорционалният отговор на евреите за това достатъчно успешно мероприятие?

Яшико Сагамори
Авторски превод: Захар Либерберг - 11 Август, 2006

Има ли палестински народ и откъде идва той?

Има ли палестински народ и откъде идва той?
Яшико Сагамори

Ако вие сте абсолютно уверени, че Палестина е страна, която има древна и богата история, тогава ще трябва, без да се замисляте, да отговорите на следните въпроси, които възникват във връзка с това.:

- Кога и от кого е била създадена Палестина?

- Кои са били границите и?

- Какво е било името на столицата и и нейните по-значителни градове?

- Каква е била основата на нейната икономика? (основен поминък и пр...)

- Какви парични единици са били приети в тази страна?

- На какъв език говорят палестинците?

- Каква е структурата на нейното правителство?

- Кой е бил лидер на палестинския народ до Ясер Арафат?

- Била ли е някога Палестина (в миналото или настоящето) призната за държава?

Ще си позволя да ви задам и допълнителен въпрос: Изберете си някой ден от човешката история, който и да е, и ми кажете какъв е бил в този ден обменния курс на палестинската валута по отношение на долара, лирата, японската йена...?

И накрая ще ви попитам, при все, че такава държава не съществува, кажете ми, коя е причината за нейното унищожение и кога се е случило това в миналото?

А ако ми кажете, че в миналото палестинците са били „горда нация”, в потвърждение на вашите думи ще трябва да обясните кога тази нация е била особено „горда” и с какво всъщност се е гордяла?

И простете ме, но ще ви задам още един въпрос: - Ако този народ, който вие погрешно наричате „палестински”, наистина е един особен народ, а не араби, събрани (или изхвърлени) от всички арабски страни, ако те наистина имат своя етническа идентификация, то защо до Шестдневната война през 1967 (когато целият арабски свят претърпя съкрушително поражение) те дори не са се опитали да потърсят своята независимост?

Надявам се, че няма да се поддадете на съблазънта да свържете съвременните „палестинци” с упоменатите в Тората плиштим (филистимци). В този случай, това фонетично съзвучие няма никакви етимологически корени.

Истината трябва да е очевидна за всеки, който иска да я знае или постигне. И тя се състои в това, че арабските страни никога не са се отказвали от идеята си да унищожат Израел. Обмислят тази мечта и сега. Няколко пъти са се опитвали да осъществят своите зловещи планове по военен път. Но, за тяхно голямо съжаление - не им се удало. Тогава, замислили и създали терористическа организация, давайки и твърде цинично името „палестински народ”. И заселели този „народ” в Газа, Юдея и Самария. В действителност, арабите, които са се заселили в Газа, Юдея и Самария, имат много повече право на собствена държава и статут на нация, отколкото да кажем, индианското племе семиноли в Кънектикът, което решило да си отвори казино, свободно от данъци. Това индианско племе има, в краен случай, конструктивна и мотивирана цел. За разлика от представителите на посоченото индианско племе, така нареченият „палестински народ” има една единствена мотивация – унищожението на Израел. И поради това, в действителност „палестинският народ” не е нищо друго, освен терористическа организация, която в един прекрасен ден ще бъде разоръжена и демонтирана.

Всички най-щедри отстъпки на „палестинците”, удовлетворени според всички, наложени от тях условия, не са способни да установят мир в Близкия Изток. За тази цел има само един единствен начин. Арабските страни трябва да признаят своето поражение във войната си с Израел и от статута на победени страни, те са длъжни да изплатят на Израел репарации за 60 години нееднократни опити да унищожат страната. Най-добрата и приемлива форма на репарации, е отделянето на територията на Ерец Израел от терористическата организация и признаване историческите права на Израел на суверенитет над Газа, Юдея и Самария. Това ще бъде краят на „палестинският народ”.

Само не се опитвайте да убедите някого, че предложения от мен начин за разрешаване на близкоизточния конфликт е „жестокост” и „варварство”. Защото, в дадения случай, ако настоявате на това, ще трябва да обясните, кога и как този народ се е „сформирал”! А, това, уверявам ви, е непосилна задача.

Израел, Ислямът и Църквата

Ще започна с това, че не е възможно да се покрие темата за Израел, Исляма и Църквата с една или две проповеди. Това, което можем да направим, е да получим разбиране за какво всъщност е битката в Близкия изток.

Това, на което сме свидетели да става в Израел днес, всъщност не е и няма как да бъде само конфликт между два етноса - евреи и палестинци. Поредният военен конфликт в Ливан ясно показа, че битката не е само между евреите и палестинците. Изобщо не става дума за това! Защото решение може да бъде намерено, ако това беше конфликт между два народа. Онези, които смятат, че ако палестинците получат право на своя държава, всичко ще се оправи, грешат. Защо? Защото това никога не е било целта на конфликта. Исторически и Западният бряг, и Газа, и Източен Ерусалим са били арабски територии, и въпреки това, докато те са били арабски територии, конфликтът с Израел никога не е спирал. За период от 20 години - между 1948 и 1967 г. - тези територии са били арабски. Но нито Йордания, нито Египет използват това време, за да създадат там палестинска държава, защото това не е било никога в техен интерес. Организацията за освобождение на Палестина (ООП) няма как да е била създадена, за да освобождава Газа, Западния бряг и Източен Ерусалим, за да има там палестинска държава. Защото ООП е създадена през 1964 година - три години преди Израел да завладее от Египет Газа, а от Йордания Западния бряг и Източен Ерусалим. Това прави невъзможно ООП да е имала за цел връщането на тези територии и създаването на палестинска държава.

Фактически, ООП е създадена от Йордания и Египет, а не от палестинците. Така че зад създаването на тази организация стои една различна цел. За постигането й арабският свят искаше да използва ООП. Арабският свят никога не е имал интерес от създаването на нова държава Палестина, нито е имал и има интерес от решаването на Палестинския въпрос. И всичко това, което става, е на гърба на страданията на палестинците. И няма съмнение, че палестинците са страдали и продължават да страдат повече от останалите арабски народи. Но истината е, че това не е само заради конфликта с Израел, но и заради

интересите на другите арабски държави.

От самото начало трагедията и страданията на палестинския народ са използвани от останалите арабски народи, за да оказват преса върху западния свят, без това да означава, че арабските държави някога са искали създаването на палестинска държава. За да разберем това, трябва да знаем неща за принципите, върху които е изграден исляма.

На пръв поглед изглежда, че това няма много общо с Библията, но повярвайте ми, ние се нуждаем да знаем това.

Не можем да разберем конфликта между Палестина и Израел, нито как арабският свят използва палестинската кауза, без да знаем някои неща за исляма и каква е целта му.

Когато Мохамед основава религията на исляма през 622 година, в началото той вярва, че е пророк на Бога, и че и юдеите, и християните ще го приемат като пророк. Когато това не става, той решава, че е бил призован от Бога да бъде пророк на арабите. Той вижда, че юдеите и християните имат свои писания, а арабите нямат своя свята книга. И той започва да проповядва, чрез така нареченото "откровение", че е пророк, изпратен до арабите, и че има само един Бог. След като основава исляма в Медина, той отива в

Ерусалим при евреите и иска те да го признаят за пророк на Бога. Евреите му дават ясно да разбере, че не го приемат за Божий пророк, защото Мохамед не е евреин и не може да чете Светите Писания. Така той бива отхвърлен от евреите, а след това и от християните. В този момент Мохамед е изправен пред това да вземе едно важно решение, защото евреите и християните, които той е очаквал да засвидетелстват, че е пророк на Бога, го отхвърлят. Така че, какво е можел да направи той?

Ние трябва да осъзнаем, че

Мохамед прави уникален ход

и в някакъв смисъл проницателността, която той има спрямо Свещеното Писание, е била духовна, но разбира се - демонично духовна. Мохамед много точно вижда, че ключовата фигура в Писанията и за евреите, и за християните е личността на Авраам. И това, което Мохамед започва да проповядва, е, че Авраам, който е бащата на всяка истинска вяра, не е бил евреин. Авраам е дошъл от земята на Сирия и евреите стават народ, едва когато Бог сключва

завет с тях чрез Моисей, при планината Синай. Авраам също няма как да бъде и християнин, защото християнството идва много по-късно, когато се появява Христос… Така, че Авраам не е евреин, не е християнин, тогава, пита Мохамед, какъв беше Авраам?... И Мохамед започва да проповядва, че Авраам беше един, който се покори на Божия закон. Авраам беше ханииф, в превод правоверен - човекът, който се покорява на Божия закон, е мюсюлманин. И така Мохамед започва да проповядва, че Авраам беше мюсюлманин, т.е правоверен и понеже и той, Мохамед, също е един, който се покорява на Божия закон, то и той е мюсюлманин. Мохамед започва да проповядва също, че той е действителният наследник на Авраам. Така, че много хитро Мохамед връща исляма, създаден през 622 година след Христос, до самото начало на появата на вярата в Бога.

Твърдения в Корана

И ако погледнем какво се казва в Корана, в Сура 30, стих 30, ще видим там да се твърди, че ислямът е първоначалната религия на хората, която е изповядвал Иибрахим или Авраам. И също, че ислямът е и в природата на хората. Това означава, че в един момент ислямът прави завой и заявява, че той не е просто една от монотеистичните религии и вяра, но че е оригиналната, единствената истинска религия и вяра, която е в природата на всеки човек.

Ние смятаме, че ислямът е религия, която е започнала сред арабите и касае само тях, но за един мюсюлманин и в неговото мислене ислямът е единствената първоначална религия, дадена от Бога.

Мюсюлманите вярват, че Адам също е бил мюсюлманин. Те вярват, че Бог е създал всеки човек мюсюлманин и ако хората не го вярват, то е защото или не го знаят, или са били заблудени от учения, които са се отклонили от правата вяра. И така, ако едно човешко същество не е мюсюлманин, то е вън от естеството си, то е извън Божия план и воля и не може да бъде угодно на Бога. Затова Мохамед започва да проповядва, че Бог е направил опит с юдеите, че в началото те са били избраните от Бога хора да дадат исляма на света. В Корана Мохамед учи, че и юдеите, и християните са били първоначално мюсюлмани, правоверни, но са отпаднали и сега Бог го е призовал него, Мохамед, да върне всяко човешко същество обратно до мюсюлманството. Така в мисленето на мюсюлманите юдеите са били призовани от Бог, но са се провалили и са отпаднали. Християните също са били призовани, но са се провалили и отпаднали,

защото са направили Исус, който е човек, да бъде Бог. Затова Бог е трябвало да започне всичко отново и Той бил намерил Мохамед, който е истинският наследник на Авраам. И задачата на Мохамед и на всички правоверни, т.е. на всички мюсюлмани, е да доведат цялото човечество обратно до правата вяра, т.е. да станат и те мюсюлмани.

Концепцията на Корана и на исляма е, че Бог е взел обратно от юдеите и от християните Своите обещания и наследство, което им е бил дал някога и го е дал на истинските мюсюлмани. Така Мохамед се обявява за най-великия пророк, над всички други пророци, защото само той е истински мюсюлманин и никой преди него не е успял да извърши Божията воля както трябва. Така че, според Корана, ислямът е не само единствената права вяра, но също е наследник на всичко, което Бог е обещал на евреите и на християните. Например, ако за нас е нормално да говорим, че Давид е един от царете на евреите, за мюсюлманите това не е очевидно, защото за тях Давид е мюсюлмански пророк. Ето защо има много мюсюлмани, които носят името Дауд. Или ако вземем Соломон, който е цар на юдеите, за мюсюлманите това не е така, защото и Соломон, и Мойсей, Муса, са пророци на исляма. Включително и Исус Христос, Иса, е пророк на исляма. Ние трябва да разберем, че в мисленето на един мюсюлманин и в неговата чувствителност, всичко, което отнасяме до юдео-християнството, т.е. до Израел и до Църквата, за него то принадлежи на исляма.

Затова и Ерусалим, градът на пророците, по правило принадлежи на исляма и на мюсюлманите. Ерусалим е алкудц, свят град и в началото мюсюлманите са се молили с лице, обърнато към Ерусалим, а не към Мека. В Корана има цяла Сура, която се занимава да обясни защо Мохамед е променил посоката, в която мюсюлманите трябва да се молят.

Целта на изповядващите исляма

е да доведат всички останали нации под управлението на исляма. За тях откровението, дадено на Мохамед, трябва да бъде прието от всеки човек. В мисленето на един мюсюлманин светът се разделя на две части. Едната е тази, в която ислямът е вече установен. Адругата е там, където той още не е и трябва да се утвърди. Има различни методи това да стане и един от тях е свещена война или джихад.

Днес мисленето на исляма се представя като едно едва ли не толерантно, демократично и хуманно учение, но това не е така. Днес има едно голямо усилие ислямът да бъде представен като религия на мира, която е почти същата като юдаизма и християнството - но това не е истина. Ислямът няма нищо общо с Библията, а Исус Христос от Корана няма нищо общо с Исус Христос от Библията. Точно обратното - фактически според Корана, Мохамед е изместил и е заел мястото на Исус Христос. Защото Корана казва:Който се покорява на Мохамед, се покорява на Бога, който не се покорява на Мохамед, не се покорява на Бога!...

Как може ислямът да бъде приемлива вяра, щом в него има смъртна присъда за този, който смени мюсюлманската си вяра с друга? Що за учение е това? И защо отказването от исляма се наказва със смърт? Защото това е обида срещу бога на исляма. А всеки, който обиди бога на исляма, заслужава смърт. Ако обидиш Мохамед, ти също обиждаш бога, защото Мохамед е неговият пророк и това също се наказва със смърт. В Пакистан например и днес, ако говориш срещу Мохамед, влизаш в затвора и дори може да бъдеш убит.

Ислямът е религия, която е решена да завладее света

за този, когото те наричат бог. Всички трябва да застанат под властта на исляма, защото това е, което учи тази религия. Когато говорим всичко това, ние говорим за учението на исляма, а не за хората, които вярват в него. Защото мюсюлманите са хора като всички останали - грешници, които се нуждаят от

спасение. Когато говорим за Иран, Сирия, Саудитска Арабия, всъщност става дума за милиони хора, които Исус обича, но те са поробени от учение, от лъжлив дух, който владее вече 1400 години върху тези народи и племена, а също и върху Ерусалим.

Ислямът винаги е учил, че Бог ще даде победа на тези, които следват бога на исляма, че ще им даде да покорят целия свят. Но един ден се появява тази отхвърлена, презряна, малка група от хора - евреите, които се връщат обратно в земята си - земя, която е била вече покорена под властта на исляма. И когато се връщат в Обещаната земя, те побеждават армиите на арабските народи, които вярват в исляма.

Разбираме ли, че автоматично тази малка държава Израел се превръща в най-голямата заплаха за автентичността и идентичността на исляма? Защото тези, които богът на исляма е отхвърлил и презрял и чието наследство е било дадено на онези, които вярват в исляма, тези хора - евреите, се връщат, побеждавайки исляма и си вземат обратно онова, което е било във властта му хиляди години.

Като църква ние даваме ли си сметка, че това прави съществуването на Израел най-страшната заплаха за теологията и учението на исляма? Трябва да разберем, че Бог използва народа на Израел и Държавата Израел не само, за да предизвика всички нации, но и за

да бъдат изявени началствата

и властите, които стоят зад различните държавни политики и идеологии. Бог използва Израел и евреите, за да покаже какво има в сърцата на хората и кои са духовните сили, които стоят зад тях.

Истината е, че преди Израел да се върне обратно в Обещаната земя, потресен и впечатлен от двете световни войни, светът беше позабравил какво е истинското лице на исляма. Но със създаването на Израел природата и същността на исляма беше отново открита на света. Ислямът и цялата му претенция към върховенство и доминиране станаха явни. Бог използва тази, в голямата си част, безбожна и светска държава Израел, за да изяви една духовна истина за природата на религията на исляма.

Създаването на Държавата Израел също напомни на Църквата нейната отговорност за достигането на народите, които са под исляма.

Това, което виждаме днес като война между Израел и исляма, е всъщност битка, която за ислямските народи определя кой е бил избраният от Бога.

Защото ако евреите наистина могат да завладеят Ерусалим, да задържат земята си и да запазят държавата си, това ще постави под въпрос автентичността на учението на исляма. Защото всеки мюсюлманин би се запитал: Как така тези проклети и отхвърлени от Бога хора могат да се противопоставят на целия ислямски свят? Как така те могат да печелят победа след победа над исляма?... Защото това, евреите да имат Ерусалим - града на пророците, в мисленето на един мюсюлманин означава те да имат позицията и властта на пророците. Затова въпросът изобщо не е само в разпределянето на земята и създаването на палестинска държава - за арабските държави на исляма това е

битка със съвсем друго значение

Нека помислим каква е първата визуална асоциация, която изниква във всеки от нас, когато чуе името Ерусалим? Кое е най-характерното нещо за визията на града Ерусалим? Ако разгледаме снимки от Ерусалим, ще видим, че първото нещо, което свързваме с образа на Ерусалим, е джамията Ал Акса! Или това е ислямското присъствие в Ерусалим. А между другото християни дават идеята на мюсюлманите да построят тази джамия върху мястото на Храма на Израел.

Посланието-ултиматум, изстреляно срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, беше: Съобразявайте се с исляма!”

През 638 година, когато халиф Омар завладява Ерусалим, патриархът на града пожелава да му покаже своето благоразположение и го завежда на мястото на Храма. По това време мястото на Храма е било превърнато в сметище, защото Църквата, позовавайки се на стиховете в Деяния 1: 16-20 за Юда Искариотски, че "жилището му ще запустее и няма да има кой да живее в него…", решава да ги приложи за цялата еврейска нация. Логиката е: понеже мястото на Храма, където е жилището на техния Бог, е свято за евреите, то това място трябва да запустее и да няма кой да живее в него. Патриархът завежда Халиф Омар І на мястото на Храма и му казва, че ако построи джамия тук, ще демонстрира на целия свят, че ислямът е победил над еврейския народ, защото това е градът на пророците. И халиф Омар І се съгласява с това. Той заповядва да се

разчисти мястото и впоследствие там бива построена джамията на Ал Акса.

Ерусалим е ключов в Корана, затова Мохамед трябвало да бъде обявен за пророк на бога, защото този град е на пророците на Бога. Затова Мохамед не можел да излети от Мека с коня си за небето, трябвало е да излети от Ерусалим и да отиде да получи от своя бог неговите заповеди. И в Сура 17 на Корана се разказва, че Мохамед бил вързал коня си на Стената на плача. За да бъде признат за върховен пророк, Мохамед трябвало да отиде на Небето от мястото на Храма в Ерусалим. Затова ислямът трябва да изгони евреите от Израел и от Ерусалим. За ислямските народи унищожаването на Държавата Израел е въпрос на доказване на истинността на тяхната вяра. Защото съществуването на Израел не е просто трън в плътта на исляма, а е анулирането на божествения произход на това учение.

Съществуването на Израел поставя под съмнение всичко, което ислямът твърди! Нищо чудно, че Израел е обект на такава омраза от страна на ислямските народи. Именно за това целта на ислямските

народи няма как да бъде създаването на палестинска държава. По-редно е да се каже, че създаването на палестинска държава е само крачка към постигането на целта, която е премахването на Държавата Израел от лицето на земята. Ако чуем какво проповядват проповедниците на исляма по джамиите, ще разберем, че те не говорят за създаване на палестинска държава и сключване на мир с Израел. Те не говорят, че искат Източен Ерусалим, те няма как да говорят за това. Техните проповеди са за това, че ислямът ще си върне Тел Авив, Хайфа и всичко, което евреите са им взели, и че ще изличат от картата на Близкия изток тази държава, защото бог им бил дал тази земя на тях. Наивност е, когато западните демокрации и понякога дори хората в Израел, започват да вярват, че става въпрос за мир, за споразумение, за компромиси. Изобщо не става дума за това. В теологията на исляма няма опция, която да позволява сключването на мир при тези условия, които в момента са налице.

Колко от нас са чували думата худна? Западните държави смятат, че ислямските народи могат да сключат худна с Израел и да настъпи траен мир, но това е дълбоко наивно. За мюсюлманите сключването на худна е само, когато се чувстват слаби. В момента, в който те са отново силни - худна приключва. Защото никога ислямът не сключва мир със своите врагове, освен ако те не са покорени под него.

И сега ислямските народи са свидетели, че поради някаква причина тази малка държава Израел отказва да бъде победена. Ислямът не може да я победи, разбира се, основно заради подкрепата, която тази държава получава от САЩ. Така че ислямът си поставя за цел да намери съюзници в тази битка срещу Израел. Днес има надигащ се антисемитизъм в цяла Европа, който се крие зад думите анти-израелизъм. Европейците казват: Ние не сме антисемити, ние сме против това, което прави Държавата Израел. Даваме ли си сметка колко нелепа е подобна формулировка? Но ислямът е напълно наясно, че не може да се справи с Израел сам. Стратегията е да бъде оказан натиск върху западните държави, така че те да застанат срещу Израел - за да може ислямът да се справи с тази ужасна ситуация - съществуването на Държавата Израел. Затова арабските държави започнаха този натиск най-напред използвайки петрола, но след време осъзнаха, че Западът не се влияе много и не може да бъде променен само по този начин. След дълги опити да повлияе на Запада, ислямът разбра, че същият този Запад ще започне да работи с исляма срещу Израел, само ако трябва да пази своята собствена кожа и ако изгуби протекцията и спокойствието си. Много важно е Църквата да разбере, че ислямът вече знае, че това работи.

Посланието - 11 септември

Това, което светът видя на 11 септември в Ню Йорк, е просто едно съобщение, изпратено от исляма до западния свят. И посланието много просто и ясно гласи: „Вижте, нас не ни интересуват международните правила! Ако вие не ни помогнете да се справим с Израел, ако вие не оттеглите подкрепата си от Израел, ние сме в състояние да ви нараним, където и да се намирате!” Защото за исляма няма нищо по-лошо и позорно от това, да загуби земя, територия, която някога е имал. Ислямът вече е наясно, че тази тактика работи. Ако ти заплашиш живота на западния човек, той ще се размърда и ще започне да сътрудничи, за да опази своята кожа. Тероризмът не е нещо ново за исляма. И днес това е оръжие, с което ислямът казва: „Ние ще ви принудим да работите с нас”. Истината, е че онези нации, които откажат да сътрудничат на исляма, ще видят много повече тероризъм, отколкото предполагат. Защото ислямът не е глупав и вижда, че отстъпилият от християнската вяра западен човек не се интересува от друго, освен от своето спокойствие и сигурност. Опасността и заплахата ще накарат западния свят да сътрудничи. Когато страхът стане достатъчно голям – те ще се огънат. Това, което ислямският свят казва днес, е: „Ако искате да покажете, че сте наши приятели и уважавате исляма и нас, тогава помогнете ни да се отървем от Израел!”

Днес има две неща, които са истинска заплаха за исляма.

Първото е съществуването на Държавата Израел. Второто са християните, които проповядват Благата вест на мюсюлманите, като не се страхуват да кажат, че ислямът е лъжеучение и не може да бъде от Бога. Защото това учение държи повече от един милиард хора далеч от спасението и от това да получат вечен живот чрез Исус Христос. Ако ние си позволим да кажем, че това учение е антихристиянско, защото е основано на лъжа, на страх и на измама, ислямът ще реагира много, много агресивно.

Изводи за Църквата

Църквата трябва да разбере, че ислямът винаги работи с насилие и страх. Защото това е стилът на дявола - насилие, страх, заплаха. За Църквата трябва да стане ясно какво точно се случва след всяка една терористична атака. Вижте, ислямът не се притеснява от средствата, ако постига целта си. Защото това, което се случи веднага след 11 септември, бе, че видни политици и общественици от цял свят започнаха да говорят, че ислямът е религия на мира, че това, което се случи в Ню Йорк, не е лицето на истинския ислям. Това, което терористите искаха да стане, беше ислямът да бъде третиран с респект и уважение от западния свят. И Западът днес говори за исляма така, както от векове не е говорил. Причината е ясна - ако има милиони мюсюлмани, които живеят в твоята държава - това е скрито оръжие. Ти не искаш да пострадаш и ще говориш с уважение.

Неотдавна например лидерът на Хизбула много ясно призова мюсюлманите, живеещи в Европа, да бъдат готови да откликнат, когато бъдат призовани, защото те са оръжието на исляма. От само себе си се разбира, че не всеки мюсюлманин е терорист, но много от мюсюлманите, които са наистина правоверни, са в робство на това учение и те могат да станат живо оръжие в ръката на духа, който стои зад исляма. По цялата земя днес

ислямът се радикализира

Нека помислим какво стана в Испания след терористичните атаки в Мадрид? Всички нелегални имигранти мюсюлмани получиха възможност за легален статут. Мадрид изтегли всичките си войски от Ирак обратно в Испания, мюсюлманите получиха нови права за образованието на децата си в исляма и вярата си. С други думи всичко, което те искаха още преди това, но не им се даваше, сега го получиха.

А какво стана във Великобритания след бомбените атаки в Лондон миналата година? Тони Блеър и сие седнаха на масата заедно с мюсюлманските лидери да дискутират как може мюсюлманите във Великобритания да бъдат интегрирани в британското общество и да развиват своята култура. Във Великобритания днес живеят повече от два милиона мюсюлмани. Ислямът получи правото да построи в

Лондон най-голямата джамия в Европа. Същото се случи и в Германия, която се размина на косъм от бомбени атентати в няколко влака. И ето какво стана след това: "Децата в Германия ще учат ислям. Държавните училища в Южна Германия въвеждат официално в учебната програма уроци по ислям." В Германия живеят около 3,5 милиона мюсюлмани... Какво става, защо ще се учи ислям? Защото всяка атака на исляма върху нация, която няма духовна сила да противостои на този дух, защото е отстъпила от Бога, прави тази нация да се покори и огъне. Защо? Защото хората ги е страх! И защото духът на исляма може да бъде победен само с духовна сила, в която няма страх от смъртта. Ако Църквата не се изправи и не започне да свидетелства, ислямът няма как да бъде спрян! Не можеш да победиш вяра, която иска да завладее света, със споразумения за хуманност и толерантност. Единственото решение на този конфликт е мюсюлманите да чуят Евангелието (Откровение 12: 10-11). Докато ислямът не чуе за Благовестието и любовта на Исус, конфликтът с Израел и света няма отговор! Тук ние виждаме мястото на Църквата! Ислямът не може да устои на посланието за Божията любов. Църквата може да разплете възела! Тя има сила чрез Кръста да прекрати враждата!

Според преброяването от 2001 г. общият брой на мюсюлманите в страната ни е 966 978 души или 12,3% от населението. Те чували ли са Евангелието? Ние не трябва да се страхуваме да говорим на мюсюлманите Благовестието, което Исус ни е дал. Как могат те да бъдат достигнати с Благата вест ? Само чрез хора, които показват любовта на Исус към тях и които не се страхуват за живота си. Защото, ако някой се страхува за живота си, той няма да устои срещу духа на исляма. Понеже ислямът работи основно чрез страха от хора. И ако християните ги е страх, тогава Църквата няма какво да каже на ислямския свят.

В това време на страх, трябва да има хора, които не се страхуват от духа на исляма. Подходът на хора като Волен Сидеров е абсурден и няма как да спечели битката, защото това е път на омразата, а не на любовта. Това е пътят на кръстоносните походи, който не води до живот! И между другото: Колко знаят, че единствените хора, които се опитаха да алармират българската общественост за явлението „Атака”, бяха пастори от София? Още през 2003 г., когато никой не вземаше на сериозно издателството на Волен Сидеров, което издаваше антисемитска литература и книгите на Хитлер, седем пастори от София направихме пресконференция и обявихме, че това е нещо, на което трябва да се реагира веднага. Никой не ни обърна внимание. Днес, когато Волен Сидеров получи 25% от гласовете, всички са притеснени.

Ако Църквата не покаже пътя на любовта, пътят на омразата ще успява! Защото това, на което сме свидетели днес относно Църквата, е нещо близко до шизофрения. Виждаме хората от целия ислямски свят, които са поробени от едно празно и не даващо нищо учение, но са готови да жертват живота си в самоубийствени атаки заради една лъжа. А Църквата, Божиите хора, които имат откровението за един невероятен Бог, които са наследници на едно невероятно бъдеще, се страхуват и това, което ги интересува е дали ще бъде безопасно за тях.

Знам, че докато сте ме слушали тази вечер, на някои от вас са дошли тези мисли на страх и на безпокойство: „О, ами не е ли опасно да се говори за всичко това? Какво ще стане, ако някои хора чуят това, което се говори тук?...” Приятели, ние не бива да забравяме, че причината да имаме вярата в Исус Христос днес, е защото през вековете стотици хиляди братя и сестри са платили с живота си това да може да бъде така. Говорим за хора, които са били убити заради вярата си в Исус.

Вярвам, че е време да видим истинския апостолски дух на смелост за Евангелието и любов към враговете ни да бъде възстановен в Църквата на Исус Христос! "Защото ние побеждаваме силите на мрака чрез кръвта на Агнето и чрез Словото на нашето свидетелство, защото не обичаме живота си до толкова, че да бягаме от смъртта!"

Това слово бе освободено по време на конференцията "Израел, Ислямът и Църквата”, състояла се неотдавна в София.

Андрей Аврамов е основател и главен пастор на Християнски център "Победа" в София. Той е подпомагал изграждането на църкви и постоянно участва в обучението и екипирането на пастори от страната. Неговото поръчение надхвърля рамките на служението в местната църква. Имайки еврейски произход, п-р Аврамов е признат от Христовото Тяло в България за един от утвърдените говорители по темата за Израел, исляма, Църквата и библейските пророчества в последните дни. Той редовно проповядва за Израел в България, както и извън нея.

източник: http://victory.bg/israelarticles.php?article=3

Защо Църквата трябва да обича народа на Израел?

Отговорът на този въпрос е в Божието Слово. „Тогава какво предимство има юдеинът? Или каква полза има от обрязването? Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените Писания”. (Римляни 3: 1-2). На първо място, това, което отличава народа на Израел от всички останалите народи, е че Бог им се довери със Словото Си – Той им повери Божествените писания. Бог не повери Библията на нито един друг народ. Бог определи евреите да бъдат настойници на Писанията. Това не беше нещо, което те трябваше да притежават само за себе си, но те трябваше да го получат, запишат и запазят за ползата на всички останали народи на земята. Те изпълниха съвършенно това настойничество – те записаха, упазиха и предадоха на целия свят текста на Божието Слово така, както го бяха получили от Бог; днес тези текстове се намират в Библията и са достояние на всички народи.

„...които са израиляни, на които принадлежат осиновението и славата, заветите и даването на закона, богослужентието и обещанията, чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен довека. Амин.” (Римляни 9: 4-5). Апостол Павел посочва още осем неща, които отделят народа на Израел от всички останали народи на земята. Всички те принадлежат изключително и само на народа на Израел. Последните две обаче са най-съществени. Първо отците, патриарсите Авраам, Исаак и Яков бяха евреи и накрая Господ Исус Христос, Месията по плът беше евреин. Бог не просто стана човек, Бог стана човек в еврейска плът. Така че имаме девет факта, които отличават народа на Израел от всички останaли народи.

Много християни неохотно признават, че Исус беше евреин по времето на Неговия земен живот, но Библията казва, че Исус запази своята еврейска идентичност и във вечността. „И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа. Но един от старците ми каза: „Недей плака, ето лъва, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата”. (Откровение 5: 4-5) Апостол Йоан се разплаква от безсилие, защото никой не може да отвори книгата на Живота, но един от старците му казва, че Исус Христос може. И ето какви са титлите на Господ Исус Христос във вечността: Във вечността Исус е наречен Лъвът от Юда и Давидовият корен. Той е Лъвът от Юда и винаги ще бъде Лъвът от Юда, Той е Давидовият корен и винаги ще бъде Давидовият корен!

Накрая ние имаме и още едно заявление, направено от самия Господ Исус Христос в Йоан 4: 22 при разговора му с една жена, която не беше еврейка. „Вие се покланяте на онова, което не знаете, ние се покланяме на онова, което знаем, защото спасението е от юдеите!” И тези думи “ние се покланяме” означават „ние, евреите”. Господ Исус казва: „Ние знаем на Кого се кланяме, защото спасението е от юдеите”. Тези думи са от изключително значение. Спасението идва само от една нация - от евреите. Така че ако ги нямаше евреите, нямаше да ги има патриарсите, нямаше да ги има пророците, нямаше да ги има апостолите, нямаше да я има Библията, нямаше да я има Църквата, нямаше да Го има Спасителя – Исус Христос. Тогава колко спасение щяхме да имаме ние без евреите? Николко! Затова искат или не искат всички народи имат дълг към евреите.

Нека да изясним духовната ролята и мястото на народа на Израел в спасението на света. „Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците,за да ги възбуди към ревност. А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване! Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба, дано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях. Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети. Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен. Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина! Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците. (Римляни 11: 11-24).

В този текст апостол Павел дава пример, с който обяснява връзката между народа на Израел и езическите народи, повярвали в Исус Христос. От думите на апостол Павел, който сам е евреин и фарисей от Вениаминовото племе, става ясно, че Бог има само едно култивирано дърво. Той е посадил, отгледал и култивирал в историята на човечеството само едно дърво т.е. само един народ. Бог няма две или три дървета, Той има едно култивирано дърво и това дърво е Израел. И апостол Павел казва, че първоначално езическите народи не са били част от това дърво. Евреите са народ, култивиран от Бога, докато езичниците не са били част от питомното, култивираното дърво; те са клони от дива маслина.

Но Бог е земеделецът и какво прави Той? Същото, което прави и овощарят: овощарят взема нож и прави разрез в стъблото на дървото, който обикновено е с формата на кръст; там дивият клон се втъква в ствола на дървото, връзва се здраво и така се присажда към ствола на питомното дърво. Този разрез с формата на кръст, който земеделецът прави върху стъблото на дървото т.е. мястото, където езическите народи се присаждат и се свързват с питомното дърво, е кръстът на Господ Исус Христос. И това, което кръстът на Исус Христос направи възможно, бе езическите нации да станат част от посаденото от Бога дърво. Със Своята смърт на кръста Христос даде възможност на останалите народи, клоните на дивата маслина, да станат част от питомното дърво. Но кое е питомното дърво? Това е народът на Израел. Следователно не ние, християните, държим Израел, а Израел държи нас. Народът на Израел е тлъстият корен на питомната маслина. И от това следва, че ако отсечеш корена на дървото, цялото дърво ще умре.

Това не означава, че езическите народи стават евреи, те си остават различни народи, но са присадени към дървото на Бога и сега соковете на това дърво, които са вярата на Авраам, на Исаак, на Яков и вярата на Господ Исус Христос, вече текат и в тях. Така че езическите народи са били присадени против естеството си към питомното дърво чрез вяра в Исус Христос, а клоните, които по естество са част от дървото, поради неверие са се отрязали. Но казва апостол Павел: „Не се гордей, не се надувай над питомните клони, защото те са част по естество от това дърво на вяра, което Бог е бил посадил”. За съжаление Църквата сред езичниците много бързо забравя предупрежденията на апостол Павел.

Също така много ясно апостол Павел казва, че първо е имало едно „свято тесто” – евреите, към което е било прибавено и „друго тесто” – повярвалите в Христос езичници, което, когато е било смесено със святото тесто, и то е станало свято. И понеже коренът – Израел – е свят, то и присадените клони към дървото – християните не-евреи – са станали святи. Това означава, че чрез народа на Израел езическите народи са получили своето освещение и право да общуват с Бога на Авраам, Исаак и Яков и Отец на нашия Господ Исус Христос. Нашето освещение, вяра и достъп до Бога дойдоха чрез народа на Израел и по никакъв друг начин!

И накрая апостол Павел разкрива една тайна – закоравяването на евреите към Евангелието е частично и ще бъде до време. Целта на това закоравяване към Исус Христос е спасението на езическите народи и когато „пълното число на езичниците се спаси”, Бог отново ще започне да работи с Израел. Тези думи на апостол Павел правят невалидни всички обвинения, на които са били подложени евреите в продължение на векове, за това че не са били повярвали в Исус Христос.

Но народите са горди. Те не желаят да се смирят и да признаят колко много е дал народът на Израел на човечеството. За нас, християните, обаче това не би трябвало да бъде така. Ние трябва да помним, че всяко едно духовно благословение, което днес имаме, го дължим на евреите. И ако има възможност да направим нещо за народа на Израел, за да се отплатим за това, което сме получили, ние не би трябвало да се колебаем. Основателно предизвикани от народа на Израел и тяхното поведение, ние трябва винаги да помним думите на апостол Павел: „Колкото за Благовестието те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора те са възлюбени заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.” (Римляни 11: 28-29).

Понякога християни казват: „Какво общо имаме ние с евреите? Какъв дълг? Та те са противници на Благовестието! Те отхвърлиха Исус Христос и гонеха християните.” Те са като християните не-евреи от първи век, за които апостол Павел написа, че гледаха на поведението на евреите тогава и си мислеха: „Та те се отсякоха, за да се присaдя аз”. И апостол Павел казва: „Това е неправилно, Бог не гледа на еврейския народ като вас. Това, че вие сте станали християни и сте отишли при Отец чрез вяра в Исус Христос, няма да накара Бог да забрави клетвата и обещанието, което е дал на приятеля Си Авраам.” Бог обича евреите не заради това, което те правят или не правят днес, но заради вярата на Авраам, Исаак и Яков и това, което тези мъже направиха за Него някога. Той ги обича заради слугата Си Мойсей, който написа Тората (Петокнижието) и го даде на човешката раса. Той ги обича заради пророк Исая, Еремия, Данаил и всички останали пророци, които записаха Светото Писание и ни го предадоха. Той ги обича заради цар Давид, на когото обеща, че Месията ще се роди от неговото потомство. Бог обича евреите заради това, че направиха възможно Неговия Син Исус Христос да се роди в плът; Той ги обича защото в деня на Петдесятница те родиха ранната Църква; Той ги обича заради апостолите Петър, Яков, Йоан и Павел, които проповядваха Евангелието на целия свят.

Защо Църквата трябва да обича народа на Израел? Защото са възлюбени от Бога поради бащите, защото даровете и призванието от Бог са неотменими. Любовта на Отец е излята в сърцето ни (Римляни 5: 5). Църквата трябва да обича народа на Израел, защото Бог продължава да им бъде верен. „Понеже ако някои от тях (евреите) бяха без вяра, какво от това? Тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност? Да не бъде! Нека Бог да бъде признат за верен, а всеки човек за лъжлив!”. (Римляни 3: 3-4).

Дали това, което казва Божието Слово, ни харесва или не, е без значение – това е учението на Новия Завет.

Източник: http://victory.bg/israel.php

Стражите от Ерусалим

Шалом приятели,

На молитвените събрания на “Ходатаи за Израел” многократно сме се молили Бог да се прослави чрез следващото израелско правителство. Тъй като това е Неговата воля, имахме увереност, че Той ще отговори на тази молитва по Своя начин и на Своето време (1 Йоан 5:14-15). Както изглежда Бог го направи, поднасяйки ни и някои изненади. Но за това по-късно.

Тази зима паднаха по-малко дъждове от очакваното. Водната криза в Израел се засилва, което според нас е Божият съд заради изтеглянето на Израел от Газа (Йоил 3:1-2). Изборите в Израел се проведоха на 10 февруари и в този ден станахме свидетели на дъжд, сняг, светкавици и много силни ветрове (Псалм 148:8). Чувствахме, че Бог казва чрез тези избори, че ще отмахне от властта злите пастири на Израел и фалшивите пророци, които пророкуват “мир, мир” (Езекиил. 13:10-16; 34:1-10) и ще издигне добрите пастири, които Той е обещал и за които усърдно се молим (Еремия 3:15; 23:4-5; Исая. 1:26).

На 19 февруари на Бинямин Нетаняху и партията му “Ликуд” бе възложено съставянето на ново правителство. През този уикенд в Израел настъпи силна зимна буря – имаше сняг на връх Хермон, дъжд и град из цялата страна. Това бе още един знак за Господното благоволение (Левит 26:4; Второзаконие 11:11-17; 28:12).

През пролетта паднаха повече дъждове и времето бе необичайно хладно. Въпреки че тази нация е пълна с грехове, продължаваме да се молим, защото Бог праща дъжд и за праведните, и за неправедните (Матей 5:45б).

Божият съд, Израел и нациите

Първоначалният Божи призив към Авраам (Битие 12:1-3) включва обещание, че чрез потомството му ще дойде добро за цялото човечество. Павел казва, че това е евангелието до народите. Писанието, пророкувайки, че Бог ще оправдае езичниците чрез вяра, проповядва на Авраам преди евангелието, казвайки “В теб ще се благословят всички народи” (Галатяни 3:8).

Това обещание включва потомството на Авраам, което бе предадено и от Исаак на Яков. (Битие 27:29). Въпреки че Исаак мислеше, че говори на Исав, Бог го потвърди на Яков два пъти след това (Битие 25:23): когато Исаак по-късно съзнателно благослови Яков (Битие 27:33) и когато Бог благослови Яков по време бягството му от Исав (Битие 28:12-15).

Като прелюдия към това обещание Бог постави върху Авраам свръхестествена протекция: “Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онези, които те кълнат” (Битие 12:3). Стотици години по-късно Валаам пророкува тази протекция върху целия Израел (Числа 24:9). Въпреки че народът на Израел не винаги бе праведен пред Бога – като баща си Яков – Бог забрани на Валаам да го прокълне (Числа 22:12б; 23:7-10, 19-23). Бог постави тази протекция върху народа на Израел за Своя слава и заради езичниците. Както Йешуа каза на самарянката, която беше езичница, спасението е от евреите (Йоан 4:22б).

Божието проклятие пада върху всички, които Сатана подтиква да презират евреите/Израел и това проклятие има глобални измерения. Историята ни говори за славата и падението на нации в зависимост от това как са се отнасяли към Израел, “защото така казва Господ на Силите: след възстановяването на славата Той ме изпрати при народите, които ви ограбиха; понеже който докача вас, докача зеницата на окото Му.” (Захария 2:8; Второзаконие 32:10)

Библейски примери за Божия съд върху нации...

според Битие 12:3 можем да видим в следните стихове.

Бог, знаейки, че египтяните ще се обърнат против потомството на Авраам, каза: “Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват...” (Битие 15:13-14a).

Той казва, че Едом е обречен на изтребление, “защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяния по сионовото състезание.” (Исая 34:5-8, виж и 41:11-12)

Исая 49:22-26 се изпълнява пред очите ни днес. Вярващи от нациите помагат на евреите да се завърнат у дома, а Бог наказва враговете на Израел. “А притеснителите ти ще заставя да изядат собствените си меса, и ще се опият със собствената си кръв както с ново вино; и всяка твар ще познае, че Аз, Господ, съм твоят Спасител, и че твоят изкупител е Могъщият Яковов.” Виждаме палестинци, опити от собствената си кръв, да ликуват, когато техните синове и дъщери се взривяват, за да убиват евреи, вярвайки, че така угаждат на Аллах.

В контекста на събирането на Израел в последните дни, нейният Цар заявява, че “оня народ и царство, които не би ти служили, ще загинат; ония народи дори съвсем ще се съсипят” (Исая 60:12; виж и Захария 12:9) Какво прави вашата нация?

В Еремия 30:12-15 Бог казва, че Израел заслужава наказание за греха си. Но след това Той предупреждава онези, които се осмелят да го докоснат, казвайки: “Затова всички, които те изпояждат, ще бъдат изпоядени, и всичките ти противници, всички до един ще отидат в плен; още и ония, които те ограбват, ще бъдат ограбени, и всички, които те обират, ще ги предам на обир.” (30:16; виж и 2:3)

Еремия 50-51 показва, че Бог наказа Вавилон заради отношението му към Израел. “При все, че се радвате, при все, че се веселите, вие обирачи на наследството Ми” (50:10-11); “И ще въздам на Вавилон и на всичките халдейски жители за всичкото зло, което сториха на Сион пред вашите очи, казва Господ.” (51:24); “Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити, така и във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.” (51:49)

Тъй като голяма част от това, което книгата Откровение говори за унищожението на Вавилон в последното време, идва от Еремия 50-51, възможно ли е същото да се случи с Вавилон в Откровение заради яростта му срещу Ерусалим?

Пророк Езекиил споменава много нации, които са съдени заради начина, по който третират Израел. Амонците се радваха над нещастието на Израел (25:1-7). Това много напомня на ликуването, с което палестинците и други ревностни “добри” мюсюлмани посрещат всеки пореден терористичен акт.

Едом е духовният корен на исляма.

“Понеже Едом се отнесе отмъстително към Юдовия дом, и престъпи тежко като си отмъсти против тях, затова, така казва Господ Иеова: Ще простра ръката Си върху Едом, ще отсека от него и човек и животно, и ще го запустя из Теман, та ще паднат от меч до Дедан. И ще наложа въздаянието Си върху Едом, чрез ръката на людете си Израиля; и те ще постъпят с Едом според гнева Ми и според яростта Ми; и ще познаят въздаянието Ми, казва Господ Иеова.” (25:12-14)

Палестинците твърдят, че са потомци на древните филистимци. Макар че физически това не е така, духовно определено има връзка.“Понеже филистимците се отнесоха отмъстително, и си отмъстиха с душевно презрение, за да погубят с непрекъсната омраза, затова, така казва Господ Иеова: Ето, аз ще простра ръката Си върху филистимците и ще извърша върху тях голямо въздаяние с яростни изобличения” (Езекиил 25:15-17a).

Бог заплашва да накаже Египет, защото е бил нелоялен съюзник на Израел (Езекиил 29:3-7). Това трябва да накара съвременните т.нар. “приятели” на Израел да се изпълнят със страх от Бога.

Бог казва, че говоренето против Неговите планини – планините на Израел (Юдея и Самария с Ерусалим по средата) - е богохулство! (Езекиил 35:10-13) Нациите, които наричат тази област окупирани територии, богохулстват, и ще се окажат в Йосафатовата долина (Йоил 3:1-2), мястото на Божия справедлив гняв.

Бог казва, че когато възстанови Израел в земята му, народът Му ще живее безопасно: “когато извърша съдби върху всичките около тях, които са им напакостили; и ще познаят, че Аз съм Господ техният Бог.” (Езекиил 28:25-26)

Така че виждаме как наказанията върху враговете на Израел са свързани с духовното спасение на Израел. (Римляни 11:26; виж и Захария 12:9 -10)

Съвременни доказателства за тази библейска истина

Външният министър на Саудитска Арабия и генералният секретар на Арабската лига предупредиха, че арабският свят е на ръба на колапса... анархия, вътрешни разцепления, които те отдават на вътрешно-палестинската борба и израелската агресия и окупация. (Аруц 7, 19. 01. 2009)

Европейският съюз е още един неприятел на Израел. Между 1990 и 2007 г. в ЕС се забелязва значително нарастване на броя и интензивността на природни и по човешки причинени бедствия, които костваха над 15 млрд. евро. (Ерусалим Пост (ЕП), 25. 02. 2009) Тези бедствия връхлитат в същото време и Америка – в периода, когато Западът засили натиска си върху Израел да отстъпи Божията земя и да удовлетвори исканията на исляма.

Палестинците също търпят последиците от това проклятие. Служител на ПВ наскоро каза, че дори ако премиерът на Израел Нетаняху им предложи държава, той не е сигурен, че са готови да посрещнат такова предизвикателство. Той каза, че борбата за власт между “Фатах” и “Хамас” пречи на усилията за създаване на държава и е заплаха за стремежа на палестинците към държавност! (ЕП, 23.04.09)

Администрацията на президента Обама и Израел

Новото израелско правителство и администрацията на Обама като че ли все повече се раздалечават. В това виждаме Божията ръка. В един момент Израел ще бъде изтласкан и отделен от международната “общност” (Числа 23:9), и всички нации ще се обединят срещу Ерусалим. (Захария 12:2-3; 14:2).

Журналистката в “Ерусалим пост” Каролин Глик отбелязва, че политиката на Обама за Близкия изток, която той обяви само месец след като стъпи в длъжност, противоречи на израелските интереси на национална сигурност. От желанието му да угоди на имамите в Иран с открит диалог; до посвещението му да създаде палестинска държава колкото се може по-бързо, въпреки че палестинците продължават да отричат правото на съществуване на Израел и подкрепят тероризма; до подкрепата му за т.нар. саудитски мирен план, който изисква Израел да извърши национално самоубийство като остане с незащитени граници и приеме милиони враждебно настроени и родени в чужбина араби за свои граждани; до плана му да изтегли американските войски от Ирак и да осигури на Иран непрекъснат контрол от Техеран до Ливан – всяка отделна точка от политиката на Обама е във вреда на Израел. (ЕП, 19.02.09)

Глик казва, че въпреки че нито една от тези точки не може да бъде разглеждана като насочена конкретно срещу Израел, това не подобрява нещата. През април, когато американският вицепрезидент Биден каза пред CNN, че Израел ще стори грешка, ако нападне ядрените инсталации на Иран, той ясно заяви, че от гледна точка на администрацията на Обама удар на Израел срещу Иран с цел да предотврати ядрената програма на Иран е по-неприемлив отколкото ядрен Иран. Следователно Обама предпочита съществуването на ядрен Иран отколкото правото на Израел да съществува. (ЕП, 9.04.09)

Ефраим Инбар, професор по политически науки и директор на Центъра за стратегически изследвания Бегин-Садат, казва: “Намерението на Обама да провежда открит диалог със страни като Иран и Сирия, за да започне нова страница в двустранните отношения, е считано от повечето израелци и араби в Близкия изток за наивно: като че ли хубави приказки могат да променят вече установени национални интереси. Арабите, както и Израел, искат Иран да бъде спрян, а не да се правят опити да му се угоди...”

Инбар не може да се съгласи с изявлението на Държавния секретар Хилари Клинтън наскоро, че подкрепата на арабите за удар на Израел, който да спре Иран, изисква гъвкавост от страна на Израел по палестинския въпрос. За Инбар е трудно да повярва, че г-жа Клинтън не разбира, че умерените арабски държави ще сътрудничат на опитите да се спре Иран, независимо от палестинския въпрос. Преди всичко предотвратяването на Иран да се сдобие с ядрено оръжие е от огромен интерес за САЩ. Ако настоящият поглед на Вашингтон към световните проблеми е помрачил стратегическите му преценки, Западът е загазил.

Инбар заключава като предупреждава, че погрешно насочената американска политика особено по отношение на Иран, може да има катастрофални последици като това Египет, Саудитска Арабия и Турция да попаднат в ръцете на ислямските фундаменталисти. В такъв случай Израел ще остане единствената държава в Близкия изток, където американски самолет ще може да се приземи спокойно. Израел се надява президентът Обама по-скоро да осъзнае реалността в Близкия изток. (ЕП, 10.05.09)

Изборите в Израел

След значителен завой надясно при последните избори в Израел Бари Рубин задава въпроса: Какво научиха хората през последното десетилетие, което повлия на избора им? Ето отговорите:

1. “Разбрахме, че палестинците и сирийците не желаят и са неспособни да постигнат мир.
2. Видяхме как “Хамас” дойде на власт, завладя Газа и започна да използва земята, от която се бяхме изтеглили, за да изстрелва ракети по нас.
3. Видяхме, че омразата на арабите и мюсюлманите не намаля въпреки отстъпките на Израел.
4. Видяхме как Иран се превръща в потенциална ядрена сила, която категорично желае нашето унищожение.
5. Забелязахме, че светът не ни възнагради за това, че правим отстъпки и поемаме рискове. Всъщност колкото повече даваме, толкова повече ни заклеймяват и враждебността повсеместно нараства.” (ЕП, 9.02. 2009)

И почти веднага светът започна да бомбардира новото израелско правителство:

“Съдейки по западната преса и някои от изявленията на световните лидери, ако не беше правителството на Нетаняху мирът вече щеше да тече като река – като че ли Иран не допринася за дестабилизацията, като че ли “Хизбула” не представлява заплаха, като че ли “Хамас” не внася оръжия контрабанда и не планира убийствата на израелци и отвличанията на израелски войници....” (ЕП, 1.04.09)

Новият външен министър на Израел Авигдор Либерман се оказа предизвикателство за политическата коректност на мирния процес. В обръщението си към служителите на Външното министерство той сподели истината така, както я вижда, и ние сме съгласни с него: “Твърдението, че заплахата за света днес е израелско-палестинският конфликт, е начин да се избегне истината. Истината е, че проблемите идват от Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак... Мисля, че омаловажаваме много концепции и показваме силно презрение към думата “мир”. Фактът, че произнасяме тази дума по 20 пъти на ден, няма да ни донесе мир.”

Той отбелязва, че нито изтеглянето от Газа, нито споразумението от Анаполис са донесли мир. Напротив – Израел отново бе въвлечен във войни – Втората война в Ливан и операцията в Газа.

“Нито една страна не е направила толкова отстъпки, колкото Израел. От 1977 г. сме отстъпили територии, които три пъти надминават размерите на държавата Израел. Ословският процес започна през 1993 г. Не виждам да сме се приближили до някакво окончателно споразумение.... Кога Израел бе най-силен в световното публично пространство? След победата на Шестдневната война, а не след всички отстъпки след Ословското споразумение.” (IMRA, 2.04.2009)

Преди 40 г. обаче световните медии все още нямаха такова влияние върху общественото мнение.

Бившият генерал-щаб на израелската армия Моше Яалон е друг политик, който не се съобразява с политическата коректност. Той е новият министър по стратегическите въпроси. В интервю за в-к “Ерусалим пост” той казва, че според него бойците на “Ислямски джихад” в Иран, “Ал Кайда”, “Хамас” и Мюсюлманското братство са решени да се конфронтират със Запада и с евреите...

Въпреки че първоначално бе в подкрепа на процеса “земя за мир”, реалността разтърси мисленето на Яалон. Опитите през последните 16 г. за разрешаване на конфликта с териториални отстъпки се оказаха погрешни, тъй като конфликтът е за самото право на съществуване на Израел. Отбелязвайки, че изтеглянето на Израел от Ливан и Газа само закрепи позициите на “Хизбула” и “Хамас”, той каза: “Когато се изтеглиш и предадеш на ислямистите, ти им поднасяш победа.”

“Когато станах шеф на Военното разузнаване, открих, че дори след Ословското споразумение Арафат продължаваше да отказва да признае правото на съществуване на Израел като независима еврейска държава... Така че за какво говорим? Освен, че е наше историческо право, това е записано в Балфурската декларация, която е призната от Лигата на нациите, това е записано и в плана за разделяне на ООН и това бе основната цел на Британския мандат – да приготви създаването на еврейската държава. Настоящият лидер на ПВ Аббас също не признава правото на еврейския народ да има държава и отрича връзката ни със Земята на Израел. Младите палестинци са възпитавани с тази идея... Те искат арабско-палестинска държава в територия, която те наричат земята от 1967 г. – Юденрайн – изчистена от евреи. Те също така искат държава Израел, която не е еврейска държава и която има арабски граждани, така че според виждането на “Фатах” един ден и тя да стане арабска държава. Къде е еврейската държава?” (ЕП, 30.04.09)

Биби и Обама – рунд 1

Йорданският крал Абдула II каза за лондонското списание “Таймс”, че срещата на Обама с Нетаняху е решаващият тест за това дали САЩ наистина са се посветили за постигането на мир в Близкия изток. Обещанието на Обама за палестинска държава трябва да бъде изпълнено сега, тъй като “арабите са уморени и им е писнало” от обещания за нов мирен процес. Израелците трябва да седнат на масата за преговори не само с палестинците, но и със сирийците и с ливанците и да решат проблемите. Той добави, че израелско-палестинският конфликт се е превърнал в световен проблем. Той завърши с изявление, което мнозина израелци смятат за заплаха: “Ако забавим мирните преговори, през следващите 12-18 месеца ще има нов конфликт между араби/мюсюлмани и Израел.” (ЕП, 11.05.09)

Ето как някои медии коментираха срещата между Обама и Биби:

Франс24: “Израелският премиер бе твърд.... Той каза, че е готов да преговаря с палестинците, но само ако те признаят правото на Израел да съществува като еврейска държава.”

AFP: “Първата среща между Обама и Нетаняху показа различните подходи към Иран и целта на САЩ за създаване на палестинска държава. Агенцията нарече забележките на Биби след срещата непреклонни и каза, че Нетаняху разпалено е изразил пред репортери страховете си, че ядрено-въоръжен Техеран ще представлява смъртна заплаха за Израел.” (Аруц 7, 19. 05. 2009)

Списанието “Израел днес” каза: “На пресконференцията след срещата Нетаняху потвърди несъгласието си публично да подкрепи създаването на суверенна палестинска държава, но повтори, че Израел няма желание да управлява милиони враждебно настроени към страната араби.

Обама направи разграничение между възгледите на Нетаняху и своите, като каза на репортерите, че неговото правителство ще работи усилено за раждането на Палестина, призовавайки Нетаняху да се възползва от тази историческа възможност. Той също направи опит да покровителства Нетаняху, като каза, че знае, че Биби в крайна сметка ще осъзнае възможността, която стои пред него.

Друг израз на пренебрежение бе следният факт: Обама хладно отбеляза, че Биби е бил много красноречив, изразявайки опасенията си относно Иран, но настоя, че САЩ няма да поставят срокове на това, което досега са се оказали безполезни усилия за спиране на стремежите на Техеран за сдобиване с ядрени оръжия.

Обама бе абсолютно непреклонен в отказа си да види израелско-палестинския конфликт и иранската ядрена криза като два отделни проблема. Той рязко отхвърли аргумента на Нетаняху, че ако въобще има връзка между двата въпроса, то това е, че Израел не може да постигне окончателно мирно споразумение с палестинците, докато Иран разработва ядрени бомби и подкрепя палестинските терористични групи. “Ако има връзка”, каза Обама, “тя е в противоположната посока”. Ако успеем да постигнем мир между палестинци и израелци, това ще закрепи позициите ни в международната общност за справяне с потенциалната иранска заплаха.”

Списанието “Израел днес” заключава: “Политически анализатори в Израел и Америка представиха срещата като приятелска, но това, което двамата лидери казаха на пресата, издава една различна реалност под повърхността”. (“Израел днес”, 19.05.09)

Слава на Бога затова, че отговори на молитвите ни Биби да каже истината пред един от най-влиятелните световни политици. Продължавайте да се молите за него и за израелското правителство – да вземат решения, които ще прославят Бога.

Мир, мир, а няма мир...

Нетаняху обясни защо се противопоставя на създаването на суверенна “Палестина”: “Израел просто не може да приеме палестинците да имат четирите суверенни права на всяка една държава: контрол на въздушното пространство, контрол на електромагнитното пространство, правото да имат армия и да подписват военни пактове и най-важното – контрол на граничните пунктове, откъдето могат да се внасят оръжия и да преминават терористи”. (IMRA, 1. 03. 2009)

По палестинската телевизия лидерът на “Фатах” Мохамед Далан каза: “Ние не настояваме “Хамас” да признае Израел. Настояваме те да не го правят, тъй като и “Фатах” дори и днес не признава Израел. И въпреки това западните нации бойкотират “Хамас” поради именно това, че не признава правото на съществуване на еврейската държава.” Той каза, че докато “Фатах” не признава Израел, ПВ признава правото му на съществуване, но само за да получи помощ от международната общност. Западните страни са дали милиарди долари на ПВ. (Аруц 7, 18. 03. 2009)

Ливанският представител на ПВ, Аббад Заки каза по ливанската телевизия ANB през май, че не желае мир с Израел и че създаването на палестинска държава в Юдея, Самария и Източен Ерусалим ще е още една стъпка към унищожението на Израел. “Защото ако ги изгоним от Ерусалим, какво ще остане от приказките им за обещана земя и избран народ? (Израел днес, 15.05. 2009)

Всичко това променя ли мантрата за две държави, съжителстващи една до друга, която Западът повтаря от години? Не. Пратеникът на САЩ в Близкия изток Джордж Мичъл предупреди външния министър Либерман, че Америка няма да изостави посвещението си за създаване на нова палестинска държава в рамките на Израел...

Израелският ежедневник “Йедиот Ахаронот” съобщи, че говорителят на Белия дом Рам Емануел е казал на американски еврейски лидер, че до края на мандата на Обама Израел ще бъде принуден да приеме създаването на палестинска държава. Според Емануел, през следващите четири години ще има окончателно споразумение между Израел и палестинците, основано на концепцията две държави за два народа. Той също добави: “Нас не ни интересува кой ще бъде премиер на Израел”. (Аруц 7, 16. 04. 2009)

Натискът, оказван върху Израел да “постигне мир”, е световен феномен. Съветът за сигурност на ООН единодушно прие изявление, призоваващо за създаването на палестинска държава и провеждане на преговори между Израел и палестинците тази година в Москва под надзора на Четворката на ООН за Близкия изток.

Руският външен министър Лавров каза на репортерите: “Използвахме престижа на Съвета за сигурност, за да изразим това, което желае международната общност...” (ЕП, 11.05.09)

Светът не го интересува какво искат израелците. Въпреки че гласувахме за промяна на хода на последното ни правителство, светът ни казва, че израелската демокрация няма никакво значение. Словото в Захария 12:2-3 изглежда по-актуално отколкото преди изборите.

В интервю за “Ерусалим пост” външният министър Либерман каза: “Световните лидери трябва да спрат да говорят с лозунги от рода на „окупация, заселища, две държави”, ако искат да помогнат на Израел да постигне споразумение с палестинците и стабилност в Близкия изток.” Според него мирният процес в задънена улица, защото въпреки че конфликтът е започнал като всеки един национален конфликт, днес той е по-скоро религиозен такъв. Слава Богу, че най-после някой е готов да каже, че конфликтът между Израел и палестинските мюсюлмани е “религиозен”. (ICEJ News, 24. 04. 2009)

Какво получава Израел, докато чака светът да се обяви в негова защита? Към този момент най-малко 50,000 ракети на терористите – много от тях среден обсег – са насочени срещу Израел, по-голямата част от които са разположени в южен Ливан и са насочени срещу населени места в северен Израел. Над 1000 ракети са складирани в очакване да бъдат изстреляни от Газа, застрашавайки живота на 1 млн. израелци.

“Броят на оръжията, насочени срещу еврейската държава, бележи значително нарастване от само преди няколко години, когато Израел спря военните действия срещу “Хизбула” в Ливан по силата на споразумение на ООН. Според това споразумение оръжията на терористичната групировка трябваше да бъдат унищожени. Израел също така се изтегли изцяло от ивицата Газа през 2005 г. по силата на гарантирано от САЩ споразумение, според което контрабандата на оръжие в региона трябваше да бъде предотвратена.” (Израел днес, 15.03.09)

“Да” на палестинска държава, но “не” на еврейска държава

Наскоро по време на седмичното заседание на кабинета премиерът Нетаняху каза: “Настояваме палестинците да признаят Държавата Израел като национален дом на еврейския народ и това да бъде част от всяко бъдещо споразумение между нас. Цялата международна общност настоява ние да приемем съществуването на две държави за два народа, но е ясно, че палестинците нямат намерение да признаят еврейската държава. Очевидно е, че това е абсолютно неприемливо.” (IMRA, 20.04.09)

ПВ категорично отхвърли това, казвайки, че е готова да признае Израел, но не като еврейска държава. Говорителят на ПВ Абу Рудайне нарече думите на Нетаняху “провокация” и заяви, че новото израелско правителство поставя пречки пред мирния процес. (Аруц 7, 17.04.09)

Лидерът на ПВ Аббас добави в реч в Рамала: “Еврейска държава? Какво трябва да означава това? Можете да се наречете каквото искате, но аз не го приемам...” (Аруц 7, 27.04.09)

Иран

Нетяняху многократно е предупреждавал за опасността, която крият намеренията на Иран. По време на тазгодишния Световен икономически форум той каза на световните лидери: “Задачата да спрем стремежите на Иран да се сдобие с ядрено оръжие е по-голямо предизвикателство от икономическите трудности, пред които световните лидери са изправени в 21 век..., защото световната икономическа криза е обратима, но това не може да се каже за един фанатичен радикален режим, който се е сдобил с оръжия за масово унищожение.” (ЕП, 29.01.09)

Клонящият към лявото политическо пространство президент на Израел Шимон Перес също е загрижен: “Не трябва да сме наивни, когато виждаме че една бедна страна като Иран инвестира милиарди в ракети далечен обсег, които могат да изстрелят ядрени бойни глави. Ако не конструират ядрена бомба, защо са им ракети? Заключението е очевидно – Иран е заплаха за световния мир. Виждаме всички знаци за това”. (IMRA, 24. 04.09)

Президентът на Иран Ахмадинеджад и сирийският президент Ассад постигнаха споразумение Иран и Сирия да играят ефективна роля в създаването на нов и правилен световен ред..., както и че сътрудничеството между Иран, Сирия, Ирак и Турция ще е от голяма полза и стратегическо за нациите в региона. Освен за Израел, разбира се. (IMRA, 6.05.2009)

Какво ще е необходимо... лидерите в Църквата да разберат, че целите на Божието царство са свързани с това, което се случва в Израел днес? Те трябва да видят...:

• че има връзка между връщането на Месията Йешуа и връщането на евреите в тяхната Земя и при техния Бог. (Псалм 102:16; Maтей 23:37-39).
• че възстановяването на Израел не е заради самия Израел, но най-вече заради Божието свято име (Езекиил 36)
• взаимоотношенията между Израел и Църквата в светлината на библейската истина. Църквата не може да е отделена от Израел, тя е изпълнение на Божието обещание към Авраам, Исаак и Яков, че в тяхното потомство ще се благослови цялата земя.
• че християните-ционисти са фокусирани върху Йешуа, а не върху Израел. Месията е причината за всичко, което казваме и правим – включително и централното място, което Израел заема в дейността ни. Да бъдем фокусирани върху Йешуа е задължително за всеки изкупен от Него. (Евреи 12:2; 1 Йоан 1:1-4; Откровение 4:5-14).

"Словото, което Той прати на израилтяните, та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички)" (Деяния на апостолите 10:36)

Чък и Карен Коен

Източник: http://cfibul.daznam.com/index.php?q=bg/node/10