Митовете на Близкия Изток - 2

Моите неотдавнашни коментари за ситуацията в Бл.Изток, предизвикаха истинска международна буря в Интернет.

От деня на публикуване на статията "Митът на Близкия Изток” ме затрупаха с електронни писма от цял свят. Само от Израел пристигнаха над 5000 писма! Статията, преведена на десетки езици, стана предмет на телевизионни дебати, четоха я и по националното радио на Израел. И въпреки че повечето реакции бяха благоприятни, имаше отправени и заплахи, както за моя живот, така и за семейството ми. Имаше и злобни, и непристойни, и вулгарни, и примитивни обвинения.

Самите реакции нагледно показват, колко далеч, едни от други, са арабите и израилтяните, в т.нар. "мирен процес".

Съвършено очевидно е, че от 1947 г. движене напред няма.

Фактически, налице е опит на някои арабски лидери, да преразгледат историята наново. Обаче нещо, което израилтяните не са направили, въпреки всичко, те не могат да умиротворят ожесточените сърца.

В интервю на италианския вестник La Republica от 24 март т.г. шейх Икрам Сабри, главният мюсюлмански авторитет в Йерусалим, издаде постановление, че Западната Стена - последният остатък от еврейския Храм - няма религиозно значение за евреите.

"Нека да изясним: Стената на Плача не е свято място за евреите. Тя е неделима част от джамията (територията). Ние я наричаме ал-Бурак, по името на коня, с който Мухаммед се възнесе на небето от Йерусалим", - каза той. Неотдавна, с подобни заявления излезе и самият Ясер Арафат, потвърждавайки, че Йерусалим не може да има никакво значение за евреите.

На практика, районът на Храмовият Хълм и Западната Стена, според доказателствата на еврейски учени, се явяват единствените свети за юдеите места.

На 28 юни 1998, по телевизията на канал на Ал-Джазира, палестинският лидер заяви: "Искам да ви кажа нещо. Въпросът за Йерусалим не е само палестински въпрос. Това е въпрос, който засяга, както палестинците и арабите - последователи на исляма, така и християните".

Когато телевизионният водещ отбеляза, че може би трябва да го считаме и еврейски въпрос, Арафат отвърна: „Не! Позволете ми да бъда точен – те считат Хеврон за по-свято място от Йерусалим”.

Арафат принадлежи към числото на тези арабски лидери, които твърдят невероятното: че на това място никога не е имало еврейски Храм.

"До настоящето време, всички проведени разкопки така и не можаха да покажат мястото на разположението на Храма", - казва той. "Минаха вече 30 години, откакто те са окупирали града, но така и не им се удаде да представят нито едно доказателство за месторазположението на Храма".

В произнесената от Арафат реч, в ефира на радио "Гласът на Палестина", на 10 октомври 1996, той заяви: "Нека да започнем със святата Стена Бурак - именно така се нарича тя, а не Стената на Плача. И не ние говорим за това. След Святата Революция Бурак в 1929 година... "Международният комитет Шоу" заяви, че за мюсюлманите, това е свещена стена. Тя завършва на Виа Долороза, и по този начин ограничава нашите християнски и мюсюлмански свети места".

Сега, може би, разбирате, защо дори днес мюсюлманската служба за охрана, която се нарича "Вакъф", се стреми да не допуска евреи и други "немюсюлмани" на тези места. Днес, може би, разбирате, защо в онези времена, когато Йерусалим е бил завзет от мюсюлманите, са били разрушавани и осквернявани християнски църкви и еврейски синагоги

Всеки непредубеден наблюдател ще признае, че проблемите в Близкия Изток няма да бъдат разрешени със създаването на „палестинска държава”. Тук му е мястото, да напомня, че дори ръководителят (вече бившият - бел на пр.) на това движение – Ясер Арафат, съвсем не е (бил) „палестинец”. Той е роден в Египет.

Историята на неговото семейство, отчасти, е свързана с този регион. Но надали той би признал това по някой телевизионен канал, като CNN, ABC или Nightline.

Чичото на Я. Арафат (Фейсал ел Хусейни - ?) е бил главен мюфтия на Йерусалим през 1920-1930. Тъкмо той, за първи път, стигнал до заключението, че Мухаммед се е възнесъл на небето от това място, което е известно като „Кипат Асела” (Куполът над скалата), на Храмовия хълм. Именно неговият чичо, бидейки в не толкова свят съюз с А.Хитлер, осъдил евреите и отрекъл техните претенции за вечната столица.

Но истината се заключава в това, че Йерусалим има уникално значение за евреите. Той винаги е бил място, почитано от еврейския закон. В продължение на столетия, изминали от времето на тяхното изгнание, евреите по целия свят са се молили, с обърнати към Йерусалим лица, оплаквайки разрушаването на своя Храм, но с надежда изричали фразата: „Догодина - в Йерусалим!”

И пак повтарям, че докато всички страни, въвлечени във „войната и мирът” на Близкия Изток, не признаят основните моменти (факти) от историята и археологията, няма смисъл да си придават вид, че частични отстъпки от земята могат да доведат до мир.

Джозеф Фара