Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)

ЮЛИ 2009/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5769 “Не бой се, защото Аз те изкупих, призовах те по име; Мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките, те не ще те потопят; защото Аз съм Иеова твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител…” (Исая 43:1-3а) ПРИЯТЕЛ НА ИЗРАЕЛ? Приятел ли е на Израел новият американски президент? Само 6 % от израелците смятат, че това е така. Дългогодишните връзки на Обама с пастор Джеремая Райт, който е известен с екстремистките си изказвания относно Америка, не са тайна. По-малко известно е отношението на Райт към Израел – той е призовавал за изтегляне на инвестиции от страната, обвинява Израел за нападението срещу Кулите-близнаци на 11 септември, публикувал е пропагандата на “Хамас” в църковния си бюлетин, обвинявал е Израел в държавен тероризъм, възхвалявал е и е оказвал почит на лидера на расистката “Нация на исляма” Луис Фаракан, който също е отявлен антисемит. При последното си посещение в Близкия изток Обама явно създаде нова ос, състояща се от САЩ, Египет и Саудитска Арабия. Въпреки че твърди, че е християнин, опитите му да угоди на арабските страни създават у хората впечатлението, че той най-малкото симпатизира на мюсюлманите. Явно той не разбира същността на исляма. (Всъщност аз си позволих да му напиша любезно писмо по темата). Ако той смята, че това е само “религия”, жестоко се лъже. Ислямът е социално-политическа система с тоталитарни цели. Палестинците – особено “Хамас” – многократно са заявявали, че никога няма да признаят еврейската държава. С пренебрежителното си отношение към Израел президентът Обама явно си мисли, че е безпристрастен. Но човек може да бъде безпристрастен, само когато и двете страни се стремят към едно и също нещо. В случая не е така. Арабите искат да се отърват от Израел, а не да живеят в мир с него. Казано на модерен език: “Коя част от “да се отървем Израел” правителството на Обама и онези, които са съгласни с него, не разбират?” Въпреки това има хора, които мислят, че новата американска администрация желае доброто на Израел. “Не говоря празни приказки, но и действам, когато става дума за сигурността на Израел”, каза Обама в реч пред еврейска публика по време на президентската си кампания. Държавният секретар Хилари Клинтън, специалният пратеник Джордж Мичъл и вицепрезидентът Джо Биден заявяват същото. Специалният пратеник Денис Рос е спазващ предписанията на юдаизма евреин, опитен в преговорите в Близкия изток и вероятно истински приятел на Израел. Също така говорителят на Белия дом Рам Емануел, чийто баща е израелец, е служил като цивилен доброволец в израелската армия. Така или иначе повечето от гореизброените хора много сериозно упражняват натиск върху Израел за създаването на палестинска държава. В речта си в Кайро Обама настоя Израел да замрази строежа в заселищата в Западния бряг и да започне мирни преговори с палестинците на основата на концепцията за две държави за два народа. Хилари Клинтън побърза да добави, че “замразяването” включва и “естествения растеж” и всякакво друго разрастване, независимо от това, което представителите на Буш може да са казали на израелски държавници на четири очи. Какво става със здравия разум? Всеки с поне минимални познания за Близкия изток знае, че арабите не искат мир с Израел. Дори готовността на Аббас да преговаря трябва да бъде разбрана правилно. Мюсюлманите ще сключат договор, ако има някаква полза за тях – пример за това е известния договор Худайбия, който Мохамед сключва с Мека през 628 г. По-късно, в удобен за него момент, Мохамед с радост нарушава договора. Арабите имат добра памет и този договор им служи за модел и до ден днешен. Но, разбира се, президентът Обама може и да не знае това. И ТИ ЛИ БРУТЕ? Нима дори и американските евреи се отказват от Израел? Проучване на Галъп в началото на май показа, че 79% от евреите в Америка подкрепят политиката на президента за Близкия изток. Според Каролин Глик тези цифри показват, че американската еврейска общност изоставя Израел. (“Ерусалим Пост”, 24.06.09) Сред израелците недоверието към правителството на Обама обхваща населението от крайно лявото до крайно дясното пространство, от ултра-ортодоксалните евреи до ултра-светските. Но тези 79% показват, че американските евреи симпатизират на Обама. Предвид силното недоверие към Обама в Израел Глик задава два въпроса: Как Обама е успял да запази подкрепата на американските евреи, като се има предвид безпрецедентната му непопулярност в Израел? И каква е вероятността, когато ножът опре до кокала, американските евреи да застанат с Израел, противопоставяйки се на президента, от когото толкова се възхищават? Първо трябва да посочим, че американските евреи по традиция гласуват за демократи. Като се има предвид това, трябва да сме наясно, че успехът и популярността на Обама сред американските евреи се дължат на факта, че те не разбират изявленията на Обама така, както ги разбират израелците. В речта си в Кайро Обама намеква, че правото на Израел да съществува като държава в Близкия изток се дължи главно на Холокоста, а не на историческото право на Израел върху Земята. И докато израелците възприемат подобни изявления като “морално погрешни, исторически неправилни и самоубийствени от стратегическа гледна точка, американските евреи не успяват да схванат това. И докато израелците възприемат призивите на Обама за замразяване на строежа в заселищата като враждебни, очевидно за американските евреи това не е така. С други думи Израел има гарантирана половината от пая. Защо трябва да настоява за целия пай? Примерно такова е мисленето на много американски евреи. Но знаят ли те колко малък е Израел? Разбират ли колко уязвимо ще направи всичко това еврейското население на Израел? Освен това, през последните 15 г. обучението за Холокоста – повече отколкото ционисткото или еврейско религиозно обучение – заема централно място сред американските евреи. В резултат на това повечето от тях може и да не виждат нищо противоречиво в заявленията на Обама, че Израел дължи правото си на съществуване на Холокоста. Ако само това е причината, нещата може и да се променят, като се промени обучението сред американските евреи. Но според Каролин Глик има и други фактори. Според проучване на Комитета на американските евреи за 2008 г. около 67% от тях чувстват близост с Израел. Тази цифра, въпреки че изглежда висока, не е много по-висока от подобна подкрепа за Израел сред останалото американско население, особено сред християните. Но проучване на общото отношение на американците към Израел проведено от “Проект Израел” този месец показва, че подкрепата към еврейската държава е спаднала с 20% през последните 9 месеца – от 69% на 49%. Това означава, че и подкрепата на американските евреи към Израел също е спаднала. Това може да е индикатор, че в случай на криза американските евреи може да не подкрепят автоматично Израел, особено ако знаят, че трябва да застанат срещу президента демократ, когото подкрепят. Само времето ще покаже дали тази тенденция ще се засили. НЕТАНЯХУ СЕ ПОДДАВА НА АМЕРИКАНСКИЯ НАТИСК Въпреки обещанията си въпросът за сигурността да бъде приоритет в преговорите с палестинците, израелският премиер Бинямин Нетаняху може би започва да се поддава на натиска на американската администрация, която се стреми да накара Израел да омекне преди започване на преговори в Близкия изток. Този натиск бе ясен по време на първите официални визити на Нетаняху в Рим и Париж. На 25 юни агенция Debkafile съобщи, че навярно Нетаняху се е надявал да заобиколи исканията на администрацията на Обама за пълно замразяване на заселищата, като спечели подкрепата на Силвио Берлускони и Никола Саркози (които са приятелски настроени към Израел) и да постигне някакъв компромисен вариант, който да може да се представи като съвместно европейско-израелско предложение. Имайки предвид това, Нетаняху вече бе обещал на италианския и френския лидер, че израелските сили скоро ще се изтеглят от палестинските градове в Западния бряг. Но той не очакваше, че администрацията на Обама ще го изпревари и ще проведе разговори с тези лидери преди него. Така че когато той пристигна в Рим и Париж, италианските и френските правителствени служители го посрещнаха, повтаряйки настояванията на САЩ за замразяване на строежа в заселищата, включително и Източен Ерусалим. Когато се срещна с Берлускони на 22 юни, Нетаняху разбра, че той вече е говорил с Обама по телефона и е обещал, че ще следва американската линия. В Париж същият “капан” го очакваше в Елисейския дворец. При тези обстоятелства агенция Debkafile смята, че Нятаняху не трябваше да прави визити в Италия и Франция и че министърът на отбраната Ехуд Барак трябва да отложи пътуването си до САЩ, където трябва да се срещне със специалния пратеник на САЩ в Близкия изток Джордж Мичъл. Предвид настоящата ситуация, израелският премиер има слаби надежди, че ще успее да избегне предстоящия сблъсък между своята администрация и Белия дом. Междувременно обещанието на Нетаняху към италианския и френския лидери да изтегли израелската армия от градовете Рамала, Витлеем, Йерихон и Калкилия в Западния бряг бе официално оповестено. Но той вече не може да разчита да получи нещо в замяна на тази огромна отстъпка. На армията също бе наредено да намали броя на КПП-та в Западния бряг до 10 действащи такива, за да могат палестинците да пътуват от място до място без забавяния за проверки. Тези отстъпки са равностойни на предаване на основните градове в Западния бряг на контрола на палестинците. Това е най-мащабното изтегляне на израелските сили след изтеглянето им от Газа и северна Самария като част от политиката на Ариел Шарон преди 4 г. Ако не се случи чудо, тези мерки само ще насърчат тероризма. С намаляването на КПП-та се намалява и бдителността за предотвратяване на терористичните атентати и задържане на терористите. НЕОБИЧАЕН СЪЮЗНИК – БРИГИТЕ ГЕЙБРИЕЛ Понякога, когато някои “приятели” (или онези, които си смятал за приятели) те изоставят, неочаквано може да се появи ново приятелство. Не е вярно, че всички араби мразят Израел. Имам предвид Бригите Гейбриел, много интелигентна ливанка, която израства в Ливан, но сега живее в САЩ. Погледнато по-конкретно, Бригите не е арабка, както тя обяснява в една от книгите си. Произходът й е финикийски и по религия е от християните-маронити. Бригите има много интересна история, която можете да прочетете в първата й книга “Поради тяхната омраза”. През 1975 г., когато мюсюлмани и палестинци започват да се опитват да завладеят Ливан, хиляди християни са избити само защото са християни. Бригите живее в малко село, наречено Марайон, близо до границата с Израел. Когато мюсюлманите изстрелват снаряд в къщата на родителите й, тя почти умира от загуба на кръв. В последствие се възстановява, но с родителите си трябва да живеят в бомбо-убежище в продължение на 7 години. По-късно, когато майката на Бригите е ранена, тя успява да я преведе през границата до израелска болница в Цфат. Отношението и вниманието на израелските лекари и сестри (лекарите се погрижват първо за майка й преди да обърнат внимание на израелски войник), завладява сърцето на Бригите и от тогава тя е непоколебим приятел на Израел. Дори нарича себе си “ционист”, тъй като вярва, че в Близкия изток може да има мир единствено ако Израел, със своите демократични ценности, е силна държава. След като се премества в Америка, Гейбриел основава Американския конгрес за прогласяване на истината, организация с нестопанска цел, която да мотивира американците да предприемат действия срещу тероризма и заплахата, която радикалните ислямски фундаменталисти представляват за западната цивилизация. Тя изнася лекции и говори по телевизията. Веднъж й написах писмо, на което тя ми изпрати много любезен и насърчителен, макар и кратък отговор. Втората книга на Бригите е “Те трябва да бъдат спрени” с подзаглавие: „Защо трябва да победим радикалния ислям и как да го направим”. Книгите й, които горещо препоръчвам, могат да бъдат поръчани по Amazon.com. Всички, особено израелците, трябва да знаят за чудесната работа, която тази смела жена върши. ЩЕ СИ ДОЙДЕ ЛИ ГИЛАД У ДОМА? Бахрейнският вестник “Ашарк Аласуат” наскоро съобщи, че е постигнат значителен напредък в преговорите за освобождението на пленения израелски войник Гилад Шалит, който вече три години е държан от “Хамас” в Газа. Според вестника Израел и “Хамас” са постигнали компромисна сделка, според която Израел ще освободи 1100 палестински затворника, 400 от които ще бъдат избрани от “Хамас”. Според вестника ще бъдат освободени и служители на “Хамас” и парламентаристи. Според тази “сделка” Израел също така ще премахне блокадата на ивицата Газа, ще отвори южния КПП Рафа и положението ще се върне към съществуващото преди преврата на “Хамас” преди две години. Според някои други независими източници Шалит вече е преместен в Египет в очакване на тази сделка. Към този момент и израелски и палестински източници изразяват съмнения за достоверността на съобщеното от вестника. (ЕП, 27.06.09) Въпреки че има надежда за напредък, към този момент, всички, които искат младия израелски войник да бъде освободен могат само – и трябва – да се молят. “За твой откуп дадох Египет, понеже ти бе скъпоценен пред очите Ми, и почетен, и Аз те възлюбих, затова ще дам човеци за тебе, и племена за живота ти. Не бой се, защото Аз съм с тебе…” (Исая 43:3б-5а) Източник: http://cfibul.daznam.com/index.php?q=bg/node/7