Кратък курс по история на Близкия Изток

Факти за Израел и Йерусалим
• Израел става нация през 1312 г. пр. н.е. - две хиляди години преди възникването на исляма. Арабските бежанци в Израел започват да се идентифицират като част от палестинския народ през 1967 г. - две десетилетия след създаването на съвременната Държава Израел.
• От времето на завоюването на земята през 1272 г. пр. н.е., евреите суверенно са я владели в продължение на хиляди години, като са поддържали постоянно присъствие в нея през последните 3300 години. Единствената арабска държава, образувана [на тази земя], в резултат на завоюване през 635 г., е просъществувала само 22 години.
• Повече от 3300 години Йерусалим е бил еврейска столица. Йерусалим никога не е бил столица на нито една арабска или мюсюлманска държава. Даже по времето на окупацията на Йерусалим от йорданците, те не са се стремили да го направят своя столица, нито пък арабските лидери са го посещавали.
• Йерусалим се споменава над 700 пъти в ТАНАХ-а (СЗ), Свещеното еврейско Писание. Йерусалим нито веднъж (!) не е споменат в Корана.
• Цар Давид е основал град Йерусалим (чието старо име е Йевус – бел. пр.). Мухаммед никога не е посещавал Йерусалим.
• Евреите се молят с обърнати към Йерусалим лица. Мюсюлманите се молят, обърнати с гръб към Йерусалим.
Араби и арабски бежанци
1948 г. арабските лидери призовали арабите да напуснат Израел, обещавайки им, че ще очистят земята от евреите. Шестдесет и девет процента напуснали Израел, без да са видели нито един израелски войник. Еврейските бежанци били принудени да се спасяват от арабските страни, в резултат на жестоко отношение, преследване и погроми.
• Количеството арабски бежанци, напуснали Израел в 1948 г., се оценява приблизително на 630 000 души. Еврейските бежанци, останали в арабските страни, са също около това число.
• Арабските бежанци преднамерено не са били абсорбирани и интегрирани в тези арабски страни, в които те се озовали, въпреки обширните им територии. От 100 000 000 бежанци по времето на Втората Световна война, те остават единствената група в света, която не е била абсорбирана или интегрирана от страните, в които живее собственият им народ. Еврейските бежанци са били напълно абсорбирани от Израел, страна, която по размер не превишава щата Ню-Джърси (по-малка от половин България – бел.пр.).
Арабо-израелският конфликт
• Арабите се състоят от осем различни нации, без да включваме палестинците. Евреите са само една нация.
• Арабите започнали всичките пет войни с/у Израел, но ги загубили. Израел само се е защитавал, но всеки път е побеждавал.
• Декларацията (Хартата) на ООП и до днес призовава за унищожаване на Държавата Израел. Израел е дал на палестинците по-голямата част от земята на Западния бряг на реката Йордан, автономия под палестинско самоуправление и е доставил нейното въоръжение.
• По време на управлението на Йордания, свещените за евреите места, са били осквернявани, а евреите не са били допускани до местата за поклонение. По време на израелското управление, всички свещени за мюсюлманите и християните места, са били запазени и достъпни за хората от всички вероизповедания.
Решенията на ООН за Израел и арабите
• От 175 резолюции, приети от Съвета по безопасност (до 1990 г.), 97 са били насочени срещу Израел.
• От 690 резолюции на Генералната асамблея, дадени за гласуване до 1990, 429 са били насочени срещу Израел.
• ООН мълчеше, когато 58 синагоги бяха разрушени от йорданците.
• ООН мълчеше, когато йорданците системно оскверняваха древните еврейски гробища на Маслинения (Елеонския) хълм. ООН мълчеше и тогава, когато Йордания провеждаше подобна на апартейда политика, като не позволяваше на евреите да посещават Храмовия хълм и Стената на плача.

Джозеф Фара