Антисемитизма в България

България е известна като страната, спасила своите евреи от концентрационните лагери през Втората световна война, въпреки съюзничеството си с нацистка Германия. Някои обаче я смятат за отговорна, за депортирането на евреите от окупираните по време на войната територии^[1].

По времето след Освобождението сред някои хора се наблюдава негативно отношение към евреите, считани за българофоби и жестокосърдечни злоумишленици и вредители на християнския род. Авторът с псевдоним “Пейчин” (всъщност Иван Вазов) отбелязва еврейския произход на английския министър-председател Дизраели като го нарича "бездушен" и "злобен" "жид": „Тъй нагло Лорда с мирен вид/ свой взгляд министерски исказа,/ и като същий злобен жид/ към нази пълен бе с умраза,/ и тъй цинически, без стид очите на света замаза…“. Стихотворението завършва с възгласа: „О, Англио, защо ли днес/ бездушен жид те управлява“^[2].

В „До Чикаго и назад“ Алеко Константинов пише:

"В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи, румънския Ицик, който е казал: "Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск" - онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!... Е, приятно ли е да четете такива прелести?..."

В днешни дни известни „разобличители на световния еврейски заговор“ са Волен Сидеров, Георги Ифандиев и д-р Емил Антонов.