Непропорционалният народ

Непропорционалният народ

В началния стадий на израелската война против Хизбула, когато целият свят стигна до единодушното мнение, че израелският отговор на новия, още по-смъртоносен рунд, с нищо не е провокиран от арабската агресия, защото не бил пропорционален (не съответствал), на мен изведнъж ми хрумна, че евреите като цяло са удивително непропорционален народ. Без да взимаме под внимание факта, че евреите представляват не повече от 0,25% от населението на планетата, нашето влияние на абсолютно всичко, което става с тях е толкова силно, че болшинството хора искрено вярват, че евреите управляват света посредством невъобразимия злобен ционистки заговор.
Непропорционално е и голямото число от евреи, които можете да намерите практически навсякъде, започвайки със списъка на Нобеловите лауреати и завършвайки с пещите в Освиенцим. Нашият принос за процъфтяването на планетата е гигантски непропорционален по размер на нашия слаб народ, но още по-непропорционална е ненавистта, с която ние плащаме за това на този свят.
През последните дни, седмици и месеци, пред очите ни се случиха редица инциденти, при които евреите бяха единодушно обвинени в убийството на араби, в действителност убити от други араби. Кой, например, помни днес онова арабско семейство, загинало от взрива на плажа в Газа? Според първоначалната версия, причината за взрива е бил израелският артилерийски обстрел. В течение на няколко дни, докато евреите се окопитят, за да разобличат поредната антисемитска клевета, цялото човечество гръмко и радостно оплакваше новите невинни жертви на кръвожадните евреи. Когато стана ясно, че взривът е бил устроен от самите араби, всеки интерес към загиналите моментално и безследно се изпари.
Доколкото това далеч не е първият, и уверявам ви, нито ще е последният такъв епизод, на всички трябва да им стане ясно, защо именно евреите са разпънали Христос. Дори в наше време, ако на някого му се удаде да докаже, че арабите са убили Христос (или северно-корейците, или кубинците, или КГБ, или Червените Кхмери, или Хуту, или въобще, който и да е, освен евреите, например - римляните), само за седмица, целият свят щеше да забрави дори как се е казвал Христос, колкото и маси да е обръщал в нашия храм. Хората обичат да се избиват един друг, но само тези, за чиято смърт са виновни евреите, автоматически стават мъченици, светии, а в някои редки случаи, когато жертвата се окаже евреин (нали не си мислите, че Христос е бил адвентист от седмия ден или да допуснем - православен) - дори Бог на чужди хора.
Каква диспропорция!
Но, нека малко да потеоретизираме. Нека си представим, че евреите, вместо да се стараят да заслужат одобрението на антисемитите, решат да дадат пропорционален (съответен) отговор на всяко нападение. И най-страшните антисемити, и най-злобните жидоеди (от руски: жид – евреин, оскърбително, като бълг. „чифут”) на съвременния свят, са мюсюлманите. На всеки, все още неубит от тях евреин, се падат, грубо, по 100 мюсюлмани. Затова, всеки път, когато на един евреин му се наложи да страда от ръцете на мюсюлманите, ние, заради спазването на пропорцията, трябва да отплащаме със същата монета на сто последователи на бесния лъжепророк.
Например, когато арабите разрушиха гроба на Йосиф и убиха равина Либерман, който пристигнал тук, надявайки се да спаси останалите там свитъци на Тората, евреите би следвало да разрушат 100 джамии, сравними по историческо значение (ако въобще е възможно такова) и да убият 100 мулли (мюсюлм. духовници). Всичко това, и в допълнение към върнатите на техните законни притежатели гробници, и установяване на границите, гарантиращи, че нито един арабин няма да се приближи до тях, на разстояние един изстрел.
В отговор на неотдавнашния теракт в Сиатъл, ние би трябвало да се вмъкнем в 100 мюсюлмански организации в САЩ, да убием там 100 мюсюлмани и да раним 500, 300 от които-тежко.
Как трябваше да отвърне Израел на разстрела на Тали Хатуел, бременна израилтянка и четирите и дъщери: Хила, Хадар, Рони и Мирав? С убийството на 100 бременни арабски жени, заедно с техните 400 очарователни, за нищо не виновни деца!?
Когато тълпата людоеди в Рамала буквално разкъсаха на парчета двама израелски резервисти (запасняци), Вадим Норжич и Йосеф Авраами, Израел нареди, един вертолет да разруши зданието на полицейския участък, където бе станало убийството. Както винаги, упрекнаха Израел за „непропорционалния” отговор, въпреки че страхливото (предпазливото) израелско ръководство се постара да подготви своя отговор така, че в зданието да няма никой. Какъв отговор на зверското убийство би бил пропорционален (съответстващ)? - Да се заловят 200 арабски младежи, които да бъдат влачени и завързани, като траверси по цялата главна улица в Рамала, след което нетърпеливо да минем през тях с булдозерите! И ако на вас такъв ответен отговор ви се стори нехуманен, тогава можете да предложите новокаин на тези, до които булдозерът още не е достигнал.
Какво има, скъпи читатели, страшно ли е? Отпуснете се. Аз не ви призовавам да минете от думи към действия. Та вие сте евреи. Когато вие решавате да вземете законът в свои ръце, вие пишете анонимки до компетентните органи. Но, опитайте се да разберете, че пропорционалният (съответния) отговор на арабските зверства би подействал на нашите врагове точно така, както двете атомни бомби подействаха на някога крайно враждебната за Съединени Щати Япония, само че без радиация, сама по себе си, без каквато и да е надежда за прогрес, даже в самото далечно бъдеще. Това би сложило бръз и окончателен край на арабската война за унищожение на Израел и следователно би трябвало да бъде политика на израелското ръководство, започвайки от момента, когато арабите на всеослушание, без срам и страх, обещаха да унищожат Израел, заедно с цялото му население. Тъй и тъй много говоря, поне да кажа и това, че съответния безжалостен израелски отговор и на най-малкия опит на арабската агресия, в края на краищата, би спасил много хиляди животи и от двете страни, така, както с цената на Хирошима и Нагасаки, съгласно оценките на специалистите, е бил спасен животът на милион американски войници и три милиона японци.
В отговор на това, нека направо да кажа, разсъждавайки простичко, че предвкусвам малка лавина от гневни читателски писма, чиито автори, дори няма да се опитат да оспорят моите доводи, като ще ме наричат фашистка и ще ме сравняват с високопоставените представители на Третия райх. Това, което ме учудва е, че гневът на моите политически-коректни критици никога не се е обръщал против тези, които са посветили целия си живот на делото на организацията, следваща Холокоста. Много непропорционално от тяхна страна!
И тъй като вече споменахме Холокоста, то какъв, по ваша преценка, би трябвало да е пропорционалният отговор на евреите за това достатъчно успешно мероприятие?

Яшико Сагамори
Авторски превод: Захар Либерберг - 11 Август, 2006