Стражите от Ерусалим

Шалом приятели,

На молитвените събрания на “Ходатаи за Израел” многократно сме се молили Бог да се прослави чрез следващото израелско правителство. Тъй като това е Неговата воля, имахме увереност, че Той ще отговори на тази молитва по Своя начин и на Своето време (1 Йоан 5:14-15). Както изглежда Бог го направи, поднасяйки ни и някои изненади. Но за това по-късно.

Тази зима паднаха по-малко дъждове от очакваното. Водната криза в Израел се засилва, което според нас е Божият съд заради изтеглянето на Израел от Газа (Йоил 3:1-2). Изборите в Израел се проведоха на 10 февруари и в този ден станахме свидетели на дъжд, сняг, светкавици и много силни ветрове (Псалм 148:8). Чувствахме, че Бог казва чрез тези избори, че ще отмахне от властта злите пастири на Израел и фалшивите пророци, които пророкуват “мир, мир” (Езекиил. 13:10-16; 34:1-10) и ще издигне добрите пастири, които Той е обещал и за които усърдно се молим (Еремия 3:15; 23:4-5; Исая. 1:26).

На 19 февруари на Бинямин Нетаняху и партията му “Ликуд” бе възложено съставянето на ново правителство. През този уикенд в Израел настъпи силна зимна буря – имаше сняг на връх Хермон, дъжд и град из цялата страна. Това бе още един знак за Господното благоволение (Левит 26:4; Второзаконие 11:11-17; 28:12).

През пролетта паднаха повече дъждове и времето бе необичайно хладно. Въпреки че тази нация е пълна с грехове, продължаваме да се молим, защото Бог праща дъжд и за праведните, и за неправедните (Матей 5:45б).

Божият съд, Израел и нациите

Първоначалният Божи призив към Авраам (Битие 12:1-3) включва обещание, че чрез потомството му ще дойде добро за цялото човечество. Павел казва, че това е евангелието до народите. Писанието, пророкувайки, че Бог ще оправдае езичниците чрез вяра, проповядва на Авраам преди евангелието, казвайки “В теб ще се благословят всички народи” (Галатяни 3:8).

Това обещание включва потомството на Авраам, което бе предадено и от Исаак на Яков. (Битие 27:29). Въпреки че Исаак мислеше, че говори на Исав, Бог го потвърди на Яков два пъти след това (Битие 25:23): когато Исаак по-късно съзнателно благослови Яков (Битие 27:33) и когато Бог благослови Яков по време бягството му от Исав (Битие 28:12-15).

Като прелюдия към това обещание Бог постави върху Авраам свръхестествена протекция: “Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онези, които те кълнат” (Битие 12:3). Стотици години по-късно Валаам пророкува тази протекция върху целия Израел (Числа 24:9). Въпреки че народът на Израел не винаги бе праведен пред Бога – като баща си Яков – Бог забрани на Валаам да го прокълне (Числа 22:12б; 23:7-10, 19-23). Бог постави тази протекция върху народа на Израел за Своя слава и заради езичниците. Както Йешуа каза на самарянката, която беше езичница, спасението е от евреите (Йоан 4:22б).

Божието проклятие пада върху всички, които Сатана подтиква да презират евреите/Израел и това проклятие има глобални измерения. Историята ни говори за славата и падението на нации в зависимост от това как са се отнасяли към Израел, “защото така казва Господ на Силите: след възстановяването на славата Той ме изпрати при народите, които ви ограбиха; понеже който докача вас, докача зеницата на окото Му.” (Захария 2:8; Второзаконие 32:10)

Библейски примери за Божия съд върху нации...

според Битие 12:3 можем да видим в следните стихове.

Бог, знаейки, че египтяните ще се обърнат против потомството на Авраам, каза: “Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват...” (Битие 15:13-14a).

Той казва, че Едом е обречен на изтребление, “защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяния по сионовото състезание.” (Исая 34:5-8, виж и 41:11-12)

Исая 49:22-26 се изпълнява пред очите ни днес. Вярващи от нациите помагат на евреите да се завърнат у дома, а Бог наказва враговете на Израел. “А притеснителите ти ще заставя да изядат собствените си меса, и ще се опият със собствената си кръв както с ново вино; и всяка твар ще познае, че Аз, Господ, съм твоят Спасител, и че твоят изкупител е Могъщият Яковов.” Виждаме палестинци, опити от собствената си кръв, да ликуват, когато техните синове и дъщери се взривяват, за да убиват евреи, вярвайки, че така угаждат на Аллах.

В контекста на събирането на Израел в последните дни, нейният Цар заявява, че “оня народ и царство, които не би ти служили, ще загинат; ония народи дори съвсем ще се съсипят” (Исая 60:12; виж и Захария 12:9) Какво прави вашата нация?

В Еремия 30:12-15 Бог казва, че Израел заслужава наказание за греха си. Но след това Той предупреждава онези, които се осмелят да го докоснат, казвайки: “Затова всички, които те изпояждат, ще бъдат изпоядени, и всичките ти противници, всички до един ще отидат в плен; още и ония, които те ограбват, ще бъдат ограбени, и всички, които те обират, ще ги предам на обир.” (30:16; виж и 2:3)

Еремия 50-51 показва, че Бог наказа Вавилон заради отношението му към Израел. “При все, че се радвате, при все, че се веселите, вие обирачи на наследството Ми” (50:10-11); “И ще въздам на Вавилон и на всичките халдейски жители за всичкото зло, което сториха на Сион пред вашите очи, казва Господ.” (51:24); “Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити, така и във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.” (51:49)

Тъй като голяма част от това, което книгата Откровение говори за унищожението на Вавилон в последното време, идва от Еремия 50-51, възможно ли е същото да се случи с Вавилон в Откровение заради яростта му срещу Ерусалим?

Пророк Езекиил споменава много нации, които са съдени заради начина, по който третират Израел. Амонците се радваха над нещастието на Израел (25:1-7). Това много напомня на ликуването, с което палестинците и други ревностни “добри” мюсюлмани посрещат всеки пореден терористичен акт.

Едом е духовният корен на исляма.

“Понеже Едом се отнесе отмъстително към Юдовия дом, и престъпи тежко като си отмъсти против тях, затова, така казва Господ Иеова: Ще простра ръката Си върху Едом, ще отсека от него и човек и животно, и ще го запустя из Теман, та ще паднат от меч до Дедан. И ще наложа въздаянието Си върху Едом, чрез ръката на людете си Израиля; и те ще постъпят с Едом според гнева Ми и според яростта Ми; и ще познаят въздаянието Ми, казва Господ Иеова.” (25:12-14)

Палестинците твърдят, че са потомци на древните филистимци. Макар че физически това не е така, духовно определено има връзка.“Понеже филистимците се отнесоха отмъстително, и си отмъстиха с душевно презрение, за да погубят с непрекъсната омраза, затова, така казва Господ Иеова: Ето, аз ще простра ръката Си върху филистимците и ще извърша върху тях голямо въздаяние с яростни изобличения” (Езекиил 25:15-17a).

Бог заплашва да накаже Египет, защото е бил нелоялен съюзник на Израел (Езекиил 29:3-7). Това трябва да накара съвременните т.нар. “приятели” на Израел да се изпълнят със страх от Бога.

Бог казва, че говоренето против Неговите планини – планините на Израел (Юдея и Самария с Ерусалим по средата) - е богохулство! (Езекиил 35:10-13) Нациите, които наричат тази област окупирани територии, богохулстват, и ще се окажат в Йосафатовата долина (Йоил 3:1-2), мястото на Божия справедлив гняв.

Бог казва, че когато възстанови Израел в земята му, народът Му ще живее безопасно: “когато извърша съдби върху всичките около тях, които са им напакостили; и ще познаят, че Аз съм Господ техният Бог.” (Езекиил 28:25-26)

Така че виждаме как наказанията върху враговете на Израел са свързани с духовното спасение на Израел. (Римляни 11:26; виж и Захария 12:9 -10)

Съвременни доказателства за тази библейска истина

Външният министър на Саудитска Арабия и генералният секретар на Арабската лига предупредиха, че арабският свят е на ръба на колапса... анархия, вътрешни разцепления, които те отдават на вътрешно-палестинската борба и израелската агресия и окупация. (Аруц 7, 19. 01. 2009)

Европейският съюз е още един неприятел на Израел. Между 1990 и 2007 г. в ЕС се забелязва значително нарастване на броя и интензивността на природни и по човешки причинени бедствия, които костваха над 15 млрд. евро. (Ерусалим Пост (ЕП), 25. 02. 2009) Тези бедствия връхлитат в същото време и Америка – в периода, когато Западът засили натиска си върху Израел да отстъпи Божията земя и да удовлетвори исканията на исляма.

Палестинците също търпят последиците от това проклятие. Служител на ПВ наскоро каза, че дори ако премиерът на Израел Нетаняху им предложи държава, той не е сигурен, че са готови да посрещнат такова предизвикателство. Той каза, че борбата за власт между “Фатах” и “Хамас” пречи на усилията за създаване на държава и е заплаха за стремежа на палестинците към държавност! (ЕП, 23.04.09)

Администрацията на президента Обама и Израел

Новото израелско правителство и администрацията на Обама като че ли все повече се раздалечават. В това виждаме Божията ръка. В един момент Израел ще бъде изтласкан и отделен от международната “общност” (Числа 23:9), и всички нации ще се обединят срещу Ерусалим. (Захария 12:2-3; 14:2).

Журналистката в “Ерусалим пост” Каролин Глик отбелязва, че политиката на Обама за Близкия изток, която той обяви само месец след като стъпи в длъжност, противоречи на израелските интереси на национална сигурност. От желанието му да угоди на имамите в Иран с открит диалог; до посвещението му да създаде палестинска държава колкото се може по-бързо, въпреки че палестинците продължават да отричат правото на съществуване на Израел и подкрепят тероризма; до подкрепата му за т.нар. саудитски мирен план, който изисква Израел да извърши национално самоубийство като остане с незащитени граници и приеме милиони враждебно настроени и родени в чужбина араби за свои граждани; до плана му да изтегли американските войски от Ирак и да осигури на Иран непрекъснат контрол от Техеран до Ливан – всяка отделна точка от политиката на Обама е във вреда на Израел. (ЕП, 19.02.09)

Глик казва, че въпреки че нито една от тези точки не може да бъде разглеждана като насочена конкретно срещу Израел, това не подобрява нещата. През април, когато американският вицепрезидент Биден каза пред CNN, че Израел ще стори грешка, ако нападне ядрените инсталации на Иран, той ясно заяви, че от гледна точка на администрацията на Обама удар на Израел срещу Иран с цел да предотврати ядрената програма на Иран е по-неприемлив отколкото ядрен Иран. Следователно Обама предпочита съществуването на ядрен Иран отколкото правото на Израел да съществува. (ЕП, 9.04.09)

Ефраим Инбар, професор по политически науки и директор на Центъра за стратегически изследвания Бегин-Садат, казва: “Намерението на Обама да провежда открит диалог със страни като Иран и Сирия, за да започне нова страница в двустранните отношения, е считано от повечето израелци и араби в Близкия изток за наивно: като че ли хубави приказки могат да променят вече установени национални интереси. Арабите, както и Израел, искат Иран да бъде спрян, а не да се правят опити да му се угоди...”

Инбар не може да се съгласи с изявлението на Държавния секретар Хилари Клинтън наскоро, че подкрепата на арабите за удар на Израел, който да спре Иран, изисква гъвкавост от страна на Израел по палестинския въпрос. За Инбар е трудно да повярва, че г-жа Клинтън не разбира, че умерените арабски държави ще сътрудничат на опитите да се спре Иран, независимо от палестинския въпрос. Преди всичко предотвратяването на Иран да се сдобие с ядрено оръжие е от огромен интерес за САЩ. Ако настоящият поглед на Вашингтон към световните проблеми е помрачил стратегическите му преценки, Западът е загазил.

Инбар заключава като предупреждава, че погрешно насочената американска политика особено по отношение на Иран, може да има катастрофални последици като това Египет, Саудитска Арабия и Турция да попаднат в ръцете на ислямските фундаменталисти. В такъв случай Израел ще остане единствената държава в Близкия изток, където американски самолет ще може да се приземи спокойно. Израел се надява президентът Обама по-скоро да осъзнае реалността в Близкия изток. (ЕП, 10.05.09)

Изборите в Израел

След значителен завой надясно при последните избори в Израел Бари Рубин задава въпроса: Какво научиха хората през последното десетилетие, което повлия на избора им? Ето отговорите:

1. “Разбрахме, че палестинците и сирийците не желаят и са неспособни да постигнат мир.
2. Видяхме как “Хамас” дойде на власт, завладя Газа и започна да използва земята, от която се бяхме изтеглили, за да изстрелва ракети по нас.
3. Видяхме, че омразата на арабите и мюсюлманите не намаля въпреки отстъпките на Израел.
4. Видяхме как Иран се превръща в потенциална ядрена сила, която категорично желае нашето унищожение.
5. Забелязахме, че светът не ни възнагради за това, че правим отстъпки и поемаме рискове. Всъщност колкото повече даваме, толкова повече ни заклеймяват и враждебността повсеместно нараства.” (ЕП, 9.02. 2009)

И почти веднага светът започна да бомбардира новото израелско правителство:

“Съдейки по западната преса и някои от изявленията на световните лидери, ако не беше правителството на Нетаняху мирът вече щеше да тече като река – като че ли Иран не допринася за дестабилизацията, като че ли “Хизбула” не представлява заплаха, като че ли “Хамас” не внася оръжия контрабанда и не планира убийствата на израелци и отвличанията на израелски войници....” (ЕП, 1.04.09)

Новият външен министър на Израел Авигдор Либерман се оказа предизвикателство за политическата коректност на мирния процес. В обръщението си към служителите на Външното министерство той сподели истината така, както я вижда, и ние сме съгласни с него: “Твърдението, че заплахата за света днес е израелско-палестинският конфликт, е начин да се избегне истината. Истината е, че проблемите идват от Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак... Мисля, че омаловажаваме много концепции и показваме силно презрение към думата “мир”. Фактът, че произнасяме тази дума по 20 пъти на ден, няма да ни донесе мир.”

Той отбелязва, че нито изтеглянето от Газа, нито споразумението от Анаполис са донесли мир. Напротив – Израел отново бе въвлечен във войни – Втората война в Ливан и операцията в Газа.

“Нито една страна не е направила толкова отстъпки, колкото Израел. От 1977 г. сме отстъпили територии, които три пъти надминават размерите на държавата Израел. Ословският процес започна през 1993 г. Не виждам да сме се приближили до някакво окончателно споразумение.... Кога Израел бе най-силен в световното публично пространство? След победата на Шестдневната война, а не след всички отстъпки след Ословското споразумение.” (IMRA, 2.04.2009)

Преди 40 г. обаче световните медии все още нямаха такова влияние върху общественото мнение.

Бившият генерал-щаб на израелската армия Моше Яалон е друг политик, който не се съобразява с политическата коректност. Той е новият министър по стратегическите въпроси. В интервю за в-к “Ерусалим пост” той казва, че според него бойците на “Ислямски джихад” в Иран, “Ал Кайда”, “Хамас” и Мюсюлманското братство са решени да се конфронтират със Запада и с евреите...

Въпреки че първоначално бе в подкрепа на процеса “земя за мир”, реалността разтърси мисленето на Яалон. Опитите през последните 16 г. за разрешаване на конфликта с териториални отстъпки се оказаха погрешни, тъй като конфликтът е за самото право на съществуване на Израел. Отбелязвайки, че изтеглянето на Израел от Ливан и Газа само закрепи позициите на “Хизбула” и “Хамас”, той каза: “Когато се изтеглиш и предадеш на ислямистите, ти им поднасяш победа.”

“Когато станах шеф на Военното разузнаване, открих, че дори след Ословското споразумение Арафат продължаваше да отказва да признае правото на съществуване на Израел като независима еврейска държава... Така че за какво говорим? Освен, че е наше историческо право, това е записано в Балфурската декларация, която е призната от Лигата на нациите, това е записано и в плана за разделяне на ООН и това бе основната цел на Британския мандат – да приготви създаването на еврейската държава. Настоящият лидер на ПВ Аббас също не признава правото на еврейския народ да има държава и отрича връзката ни със Земята на Израел. Младите палестинци са възпитавани с тази идея... Те искат арабско-палестинска държава в територия, която те наричат земята от 1967 г. – Юденрайн – изчистена от евреи. Те също така искат държава Израел, която не е еврейска държава и която има арабски граждани, така че според виждането на “Фатах” един ден и тя да стане арабска държава. Къде е еврейската държава?” (ЕП, 30.04.09)

Биби и Обама – рунд 1

Йорданският крал Абдула II каза за лондонското списание “Таймс”, че срещата на Обама с Нетаняху е решаващият тест за това дали САЩ наистина са се посветили за постигането на мир в Близкия изток. Обещанието на Обама за палестинска държава трябва да бъде изпълнено сега, тъй като “арабите са уморени и им е писнало” от обещания за нов мирен процес. Израелците трябва да седнат на масата за преговори не само с палестинците, но и със сирийците и с ливанците и да решат проблемите. Той добави, че израелско-палестинският конфликт се е превърнал в световен проблем. Той завърши с изявление, което мнозина израелци смятат за заплаха: “Ако забавим мирните преговори, през следващите 12-18 месеца ще има нов конфликт между араби/мюсюлмани и Израел.” (ЕП, 11.05.09)

Ето как някои медии коментираха срещата между Обама и Биби:

Франс24: “Израелският премиер бе твърд.... Той каза, че е готов да преговаря с палестинците, но само ако те признаят правото на Израел да съществува като еврейска държава.”

AFP: “Първата среща между Обама и Нетаняху показа различните подходи към Иран и целта на САЩ за създаване на палестинска държава. Агенцията нарече забележките на Биби след срещата непреклонни и каза, че Нетаняху разпалено е изразил пред репортери страховете си, че ядрено-въоръжен Техеран ще представлява смъртна заплаха за Израел.” (Аруц 7, 19. 05. 2009)

Списанието “Израел днес” каза: “На пресконференцията след срещата Нетаняху потвърди несъгласието си публично да подкрепи създаването на суверенна палестинска държава, но повтори, че Израел няма желание да управлява милиони враждебно настроени към страната араби.

Обама направи разграничение между възгледите на Нетаняху и своите, като каза на репортерите, че неговото правителство ще работи усилено за раждането на Палестина, призовавайки Нетаняху да се възползва от тази историческа възможност. Той също направи опит да покровителства Нетаняху, като каза, че знае, че Биби в крайна сметка ще осъзнае възможността, която стои пред него.

Друг израз на пренебрежение бе следният факт: Обама хладно отбеляза, че Биби е бил много красноречив, изразявайки опасенията си относно Иран, но настоя, че САЩ няма да поставят срокове на това, което досега са се оказали безполезни усилия за спиране на стремежите на Техеран за сдобиване с ядрени оръжия.

Обама бе абсолютно непреклонен в отказа си да види израелско-палестинския конфликт и иранската ядрена криза като два отделни проблема. Той рязко отхвърли аргумента на Нетаняху, че ако въобще има връзка между двата въпроса, то това е, че Израел не може да постигне окончателно мирно споразумение с палестинците, докато Иран разработва ядрени бомби и подкрепя палестинските терористични групи. “Ако има връзка”, каза Обама, “тя е в противоположната посока”. Ако успеем да постигнем мир между палестинци и израелци, това ще закрепи позициите ни в международната общност за справяне с потенциалната иранска заплаха.”

Списанието “Израел днес” заключава: “Политически анализатори в Израел и Америка представиха срещата като приятелска, но това, което двамата лидери казаха на пресата, издава една различна реалност под повърхността”. (“Израел днес”, 19.05.09)

Слава на Бога затова, че отговори на молитвите ни Биби да каже истината пред един от най-влиятелните световни политици. Продължавайте да се молите за него и за израелското правителство – да вземат решения, които ще прославят Бога.

Мир, мир, а няма мир...

Нетаняху обясни защо се противопоставя на създаването на суверенна “Палестина”: “Израел просто не може да приеме палестинците да имат четирите суверенни права на всяка една държава: контрол на въздушното пространство, контрол на електромагнитното пространство, правото да имат армия и да подписват военни пактове и най-важното – контрол на граничните пунктове, откъдето могат да се внасят оръжия и да преминават терористи”. (IMRA, 1. 03. 2009)

По палестинската телевизия лидерът на “Фатах” Мохамед Далан каза: “Ние не настояваме “Хамас” да признае Израел. Настояваме те да не го правят, тъй като и “Фатах” дори и днес не признава Израел. И въпреки това западните нации бойкотират “Хамас” поради именно това, че не признава правото на съществуване на еврейската държава.” Той каза, че докато “Фатах” не признава Израел, ПВ признава правото му на съществуване, но само за да получи помощ от международната общност. Западните страни са дали милиарди долари на ПВ. (Аруц 7, 18. 03. 2009)

Ливанският представител на ПВ, Аббад Заки каза по ливанската телевизия ANB през май, че не желае мир с Израел и че създаването на палестинска държава в Юдея, Самария и Източен Ерусалим ще е още една стъпка към унищожението на Израел. “Защото ако ги изгоним от Ерусалим, какво ще остане от приказките им за обещана земя и избран народ? (Израел днес, 15.05. 2009)

Всичко това променя ли мантрата за две държави, съжителстващи една до друга, която Западът повтаря от години? Не. Пратеникът на САЩ в Близкия изток Джордж Мичъл предупреди външния министър Либерман, че Америка няма да изостави посвещението си за създаване на нова палестинска държава в рамките на Израел...

Израелският ежедневник “Йедиот Ахаронот” съобщи, че говорителят на Белия дом Рам Емануел е казал на американски еврейски лидер, че до края на мандата на Обама Израел ще бъде принуден да приеме създаването на палестинска държава. Според Емануел, през следващите четири години ще има окончателно споразумение между Израел и палестинците, основано на концепцията две държави за два народа. Той също добави: “Нас не ни интересува кой ще бъде премиер на Израел”. (Аруц 7, 16. 04. 2009)

Натискът, оказван върху Израел да “постигне мир”, е световен феномен. Съветът за сигурност на ООН единодушно прие изявление, призоваващо за създаването на палестинска държава и провеждане на преговори между Израел и палестинците тази година в Москва под надзора на Четворката на ООН за Близкия изток.

Руският външен министър Лавров каза на репортерите: “Използвахме престижа на Съвета за сигурност, за да изразим това, което желае международната общност...” (ЕП, 11.05.09)

Светът не го интересува какво искат израелците. Въпреки че гласувахме за промяна на хода на последното ни правителство, светът ни казва, че израелската демокрация няма никакво значение. Словото в Захария 12:2-3 изглежда по-актуално отколкото преди изборите.

В интервю за “Ерусалим пост” външният министър Либерман каза: “Световните лидери трябва да спрат да говорят с лозунги от рода на „окупация, заселища, две държави”, ако искат да помогнат на Израел да постигне споразумение с палестинците и стабилност в Близкия изток.” Според него мирният процес в задънена улица, защото въпреки че конфликтът е започнал като всеки един национален конфликт, днес той е по-скоро религиозен такъв. Слава Богу, че най-после някой е готов да каже, че конфликтът между Израел и палестинските мюсюлмани е “религиозен”. (ICEJ News, 24. 04. 2009)

Какво получава Израел, докато чака светът да се обяви в негова защита? Към този момент най-малко 50,000 ракети на терористите – много от тях среден обсег – са насочени срещу Израел, по-голямата част от които са разположени в южен Ливан и са насочени срещу населени места в северен Израел. Над 1000 ракети са складирани в очакване да бъдат изстреляни от Газа, застрашавайки живота на 1 млн. израелци.

“Броят на оръжията, насочени срещу еврейската държава, бележи значително нарастване от само преди няколко години, когато Израел спря военните действия срещу “Хизбула” в Ливан по силата на споразумение на ООН. Според това споразумение оръжията на терористичната групировка трябваше да бъдат унищожени. Израел също така се изтегли изцяло от ивицата Газа през 2005 г. по силата на гарантирано от САЩ споразумение, според което контрабандата на оръжие в региона трябваше да бъде предотвратена.” (Израел днес, 15.03.09)

“Да” на палестинска държава, но “не” на еврейска държава

Наскоро по време на седмичното заседание на кабинета премиерът Нетаняху каза: “Настояваме палестинците да признаят Държавата Израел като национален дом на еврейския народ и това да бъде част от всяко бъдещо споразумение между нас. Цялата международна общност настоява ние да приемем съществуването на две държави за два народа, но е ясно, че палестинците нямат намерение да признаят еврейската държава. Очевидно е, че това е абсолютно неприемливо.” (IMRA, 20.04.09)

ПВ категорично отхвърли това, казвайки, че е готова да признае Израел, но не като еврейска държава. Говорителят на ПВ Абу Рудайне нарече думите на Нетаняху “провокация” и заяви, че новото израелско правителство поставя пречки пред мирния процес. (Аруц 7, 17.04.09)

Лидерът на ПВ Аббас добави в реч в Рамала: “Еврейска държава? Какво трябва да означава това? Можете да се наречете каквото искате, но аз не го приемам...” (Аруц 7, 27.04.09)

Иран

Нетяняху многократно е предупреждавал за опасността, която крият намеренията на Иран. По време на тазгодишния Световен икономически форум той каза на световните лидери: “Задачата да спрем стремежите на Иран да се сдобие с ядрено оръжие е по-голямо предизвикателство от икономическите трудности, пред които световните лидери са изправени в 21 век..., защото световната икономическа криза е обратима, но това не може да се каже за един фанатичен радикален режим, който се е сдобил с оръжия за масово унищожение.” (ЕП, 29.01.09)

Клонящият към лявото политическо пространство президент на Израел Шимон Перес също е загрижен: “Не трябва да сме наивни, когато виждаме че една бедна страна като Иран инвестира милиарди в ракети далечен обсег, които могат да изстрелят ядрени бойни глави. Ако не конструират ядрена бомба, защо са им ракети? Заключението е очевидно – Иран е заплаха за световния мир. Виждаме всички знаци за това”. (IMRA, 24. 04.09)

Президентът на Иран Ахмадинеджад и сирийският президент Ассад постигнаха споразумение Иран и Сирия да играят ефективна роля в създаването на нов и правилен световен ред..., както и че сътрудничеството между Иран, Сирия, Ирак и Турция ще е от голяма полза и стратегическо за нациите в региона. Освен за Израел, разбира се. (IMRA, 6.05.2009)

Какво ще е необходимо... лидерите в Църквата да разберат, че целите на Божието царство са свързани с това, което се случва в Израел днес? Те трябва да видят...:

• че има връзка между връщането на Месията Йешуа и връщането на евреите в тяхната Земя и при техния Бог. (Псалм 102:16; Maтей 23:37-39).
• че възстановяването на Израел не е заради самия Израел, но най-вече заради Божието свято име (Езекиил 36)
• взаимоотношенията между Израел и Църквата в светлината на библейската истина. Църквата не може да е отделена от Израел, тя е изпълнение на Божието обещание към Авраам, Исаак и Яков, че в тяхното потомство ще се благослови цялата земя.
• че християните-ционисти са фокусирани върху Йешуа, а не върху Израел. Месията е причината за всичко, което казваме и правим – включително и централното място, което Израел заема в дейността ни. Да бъдем фокусирани върху Йешуа е задължително за всеки изкупен от Него. (Евреи 12:2; 1 Йоан 1:1-4; Откровение 4:5-14).

"Словото, което Той прати на израилтяните, та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички)" (Деяния на апостолите 10:36)

Чък и Карен Коен

Източник: http://cfibul.daznam.com/index.php?q=bg/node/10